Инфлационните очаквания на потребителите от еврозоната са се увеличили за втори пореден месец през април, посочва Европейската централна банка (ЕЦБ) в месечен анализ, публикуван на 28 май. Предвижданията са цените да се повишат с 3.1% през следващата година – най-високото равнище от февруари 2024-а и с 0.2% над мартенските оценки за 2.9-процентен ръст, както и далеч над целевите 2% годишно на европейските централни банкери. Индеските за следващия тригодишен и петгодишен период остават непроменени, съответно 2.5% и 2.1 процента.
Официални представители на ЕЦб са убедени, че инфлацията ще се върне до 2% през идните месеци заради комбинацията от по-слаб икономически растеж, охладен ръст на трудовите възнаграждения, по-ниски разходи за енергия и по-силно евро. Предварителните данни за потребителските цени през май във Франция показват 0.6-процентно увеличение и анализатори предполагат, че и други големи стопанства от региона също ще отчетат по-ниски от целевите числа, които ще бъдат публикувани до края на седмицата, а за цялата еврозона – на 3 юни.
В условията на потисната засега инфлация и на продължващите заплахи на американския президент Доналд Тръмп да обложи с наказателни мита Европейския съюз, инвеститорите очакват поне още две лихвени редукции от по 25 базови пункта всяка на ЕЦБ, като първата ще е още през идната седмица (осма за последните 13 месеца). В момента годишната лихва по депозитите на еврозоната е 2.25 процента.
Въпреки острият търговски тон на стопанина на Белия дом, доверието в икономиката на блока на еврото е нараснало през май, надхвърляйки оценките на анализаторите, благодарение на признаците за възстановяване на промишлеността и на сектора на услугите, по данни от проучване на Европейската комисия, публикувано на 27 май. Индикаторът за икономическо доверие се е изкачил до 94.8 пункта от 93.8 през април – над прогнозите за 94 точки.
За разлика от горния анализ, изследването на ЕЦБ показва, че възгледите на домакинствата за икономиката са станали по-мрачни с предвиждания за 1.9% спад през идните 12 месеца срещу мартенското намаление от 1.2 процента.
Очакванията за безработицата са тя да се повиши до 10.5% в следващия едногодишен период (в сравнение с предвидените 10.4% през март), номиналните доходи да нараснат с 0.9%, номиналните разходи да се увеличат с 3.7% (срещу предишните 3.4%), цените на жилищата да се повишат с 3.2%, а ипотечните лихви да достигнат 4.5 процента.
Инфлационните очаквания са обобщени на базата на анкета сред 19 хиляди възрастни в 11 държави от еврозоната.
