Със 149 гласа „За“, без нито един „Против“ и „Въздържал се“ парламентът прие отчета за дейността на Българската телеграфна агенция (БТА), включващ и финансов отчет за 2024 година.
Към 31 декември 2024 г. бюджетът на БТА е бил в размер на 16 700 176 лева. В годишния уточнен план за изпълнението на бюджета са били заложени собствени приходи в размер на 600 000 лв., като са реализирани приблизително 138.84 % над очакваните за 2024 г., а именно – 833 030 лева.
От 16.7 млн. лева 2 милиона лева са били за допълнителни възнаграждения за укрепване на капацитета и дейността на БТА и нейните кореспондентски бюра. За тази цел са били разкрити 58 нови щатни бройки и поетапно е започнало и назначаването на нови служители. Така във всяко кореспондентско бюро в областен град има по двама кореспонденти, а в Пловдив, Варна и Бургас работят екипи от по 5 служители.
Отделно през 2024 г. са били осигурени 4 щатни бройки за осигуряване на кореспонденти във всеки от регионите за развитие в страната, както и за отговорни редактори за осигуряване непрекъсваемост на работния процес в централата на БТА в София в дирекциите „Вътрешна информация“, „Информация за чужбина“, „Международна информация“, „Балкани“ „Знание и култура „ЛИК“ и за видеомонтажисти и видеоредактори в отдел „Фото и видеоредактори“, и в дирекция „Информационни технологии“.
През изминалата година била закупена и персонална техника – компютри, лаптопи и смартфони, с които журналистите в БТА да могат качествено, бързо и точно да изпълняват служебните си задължения. Част от средствата били използвани за увеличаване на възнагражденията на използващите чужди езици в работата си, както и на служителите, изразили готовност да бъдат на разположение по график, който да осигурява денонощната работа на агенцията през всички календарни дни на годината.
С допълнителните средства били назначени 19 нови кореспонденти в страната като към момента на изготвянето на отчета БТА вече е попълнила кореспондентските бюра в България с изключение на Габрово, Кърджали и Силистра, където агенцията все още търси втори кореспондент.
В резултат на назначенията на втори кореспондент в областните градове и разширяването на екипите в градовете Пловдив, Варна и Бургас, от 16 032 публикации на собствените кореспонденти през 2023 г. броят на публикациите през 2024 г. е нараснал на 25 487 или с близо 63 процента.
Подобрила се и работата с местните държавни и общински институции като в резултат на това официалните съобщения от тези институции нарастнали от 5 845 през 2023 г. на 10 136 през 2024 г., тоест с близо 58% повече. От септември 2024 г. кореспондентите на БТА в страната са започнали системно да отразяват и заседанията на местните общински съвети.
През 2024 г. БТА е въвела в експлоатация 30 електрически автомобила за кореспондентите в страната и репортерите в София, както и 10 хибридни автомобила за кореспонденти в чужбина и централата в София за по-дълги пътувания, както и два микробуса за колективни пътувания за събития и обучения.
Не на последно място през 2024 г. е влязъл в експлоатация и изграденият през 2023 г. нов външен асансьор до Националния пресклуб на последния четвърти етаж на централата на БТА в София, до който имало само достъппо стълби. Отворен бил и нов паркинг със зарядни станции за електрическите автомобили в занемарения заден двор.
Вследствие на политиката на агенцията на ръководни позиции, отговорни редактори и редактори, репортери и кореспонденти да могат да бъдат само хора с висше образование, повече от 65% от служителите на БТА вече са висшисти. Поддържа се и баланс между половете като 58% от служителите на БТА са жени и 42% са мъже, а от 13 директори в агенцията 9 са жени.
Освен това 15% от 42 студенти и ученици, преминали 120-часов стаж в БТА, са останали на работа в агенцията. Така една пета от работещите в БТА към 31 декември 2024 г. са били студенти – или общо 70 млади хора.
През 2024 г. за първи път било проверено и определено нивото на дигитални компетентности на служителите в БТА за използването на компютърните програми, с които те често работят.
С цел популяризиране на свободния достъп БТА продължила работа за разширяване на системното присъствие в социалните мрежи и през 2024 г. е имала присъствие в седем такива платформи.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев благодари на депутатите за подкрепата, отбелязвайки, че те са подкрепили най-важната стратегическа цел – отварянето на свободния достъп до БТА. Освен това одобрили да има ясно разделение на информациите – прессъобщения и журналистика; подкрепили разкриването на прессклубовете (в момента предстои такъв да заработи и в Панагюрище); подкрепили БТА да работи в сътрудничество с още 50 национални информационни агенции, като това е възможност България да присъства в тези държави.
Вълчев благодари на депутатите, че са подкрепили и още една важна стратегическа цел на БТА – така от 2024 г. БТА е разпространила 8000 новини от българските общности. За сравнение през 2021 г. те са били едва 243 информации. Депутатите подкрепили през Националния план за възстановяване и устойчивост цифровизацията и подреждането на архива на БТА.
„Подкрепата за БТА е подкрепа за медиите, които не могат да си позволят голяма кореспондентска мрежа, не могат да си позволят източници от чужбина„, подчерта Кирил Вълчев.
Генералният директор на БТА обърна внимание, че би било добре да се мисли за изравняване на журналистическите възнагражденияс тези на учителите, а по-конкретно те също да станат 125% от средната работна заплата за страната.
Той подчерта, че са нужни програми за подкрепа на частните медии, на качествената журналистика в тях, особено на регионалните медии, защото БТА на много места е единственият източник на информация.
Добре е да се помисли и за системна подкрепа на българските медии в чужбина – повечето от тях едва съществуват, а понякога функционират благодарение на финансирането от чужди държави, което е обидно за българската държава, призна Вълчев.
Той прикани депутатите да помислят и за програми за чужди журналисти, които имат интерес към България, отбелязвайки, че е имало подобна практика в миналото.
Накрая Кирил Вълчев обърна внимание, че на 30 май отбелязваме Света Емилия. Името й е единственото, което е с различно значение в зависимост дали се употребява на старогръцки или на латински. На латински означава „съперник“, на старогръцки – „съзвучие“.
„Днес – и с декларацията си за РСМ, и с гласуването на отчета на БТА, вие демонстрирахте как ние, българите, в съперничеството си можем да имаме съзвучие„, обобщи Кирил Вълчев.
По време на обсъжданията на отчета нямаше нито една критична забележка от страна на депутатите. Мариана Бояджиева от „БСП за България“ приветства над 800 000 лева собствени приходи, Любен Дилов-син от ГЕРБ-СДС поздрави БТА за работата на кореспондентите им по места, включително за отразяването на заседанията на общинските съвети. Ангел Янчев от „Възраждане“ също постави акцент върху дейността на кореспондентите на БТА в малките населени места. Няколко от депутатите отчетоха като много положително развитие възстановяването на издаването на списанието ЛИК.
Манол Пейков от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ отбеляза, че работата на Кирил Вълчев е неговият идеал за правилен мениджмънт. Той призна, че е изключително впечатлен от архива на БТА, който се намира в бившата столова на Агенцията и благодарение на който са и нейните над 800 000 лева собствени приходи. „Ако 30% от държавните институции в България работеха на това ниво, ние щяхме да сме на европейско ниво“, сподели Пейков.
Петър Петров от „Възраждане“ отбеляза като много добра инициатива на БТА – Двадесетата световна среща на българските медии, организирана в Вършец. Той прикани депутатите да помислят за по-високи заплати на работещите в Агенцията, отбелязвайки, че те защитават българската институционалност.
