Украинският президент Володимир Зеленски обвини Китай, че е спрял продажбите на дронове за Киев и за други европейски държави, но е продължил доставките им за Русия, което провокира опасенията на играчите от сектора и военните, които разчитат на тези технологии. Агенция „Блумбърг“ съобщава, че изявленията на Зеленски от 29 май разкриват стратегическа промяна от страна на Пекин, която може да преформатира достъпа до безпилотните летателни устройства и използването им във военни конфликти.
„Китайските Mavic са достъпни за руснаците, но са забранени за украинците“, казал Зеленски на репортери, визирайки популярния четирироторен дрон, произвеждан от китайската компания DJI. И добавил, че „на руска територия има производствени линии, както и китайски представители“, а този неравностоен достъп може да промени баланса в конфликта.
Въпросната серия Mavic, по-специално DJI Mavic 3 Pro и DJI Mavic 4 Pro, са популярни четирироторни граждански дронове, предназначени да правят снимки от въздуха. Те обаче вече са адаптирани както от украинските, така и от руски военни, за наблюдение на бойното поле и за пренасяне на експлозиви и играят значителна роля в продължаващата вече четвърта година война, като и двете страни ги използват и за разузнаване и за прецизни атаки по неприятелски цели. За Кеев дронове от типа на Mavic са изключително ефективни за ограничаване на нападателните маневри и за подкрепа на далекобойни удари далеч зад вражеските бойни линии.
За да компенсира недостига, украинското правителство обяви през март различни инициативи, включително проекта Drone Line, чиято цел е да създаде „зона на унищожение“ с обсег до 15 км по протежение на фронтовата линия. Проектът трябва да ограничи сухопътните маневри на Кремъл и да осигури въздушна подкрепа на украинската пехота.
На 7 април украинският президент обяви, че Украйна ще увеличи „до максимум“ производството на безпилотните системи, включително на дроновете с голям обсег, на наземни и на оптични машини, които са устойчиви на електронна война. Той разкри, че Киев има производствени мощности за изработката на 300-500 дрона на всеки 24 часа, но среща сериозни финансови затруднения.
Последните коментари на Зеленски съвпадат с оценките на официални европейски представители. Един от тях е коментирал за „Блумбърг“, че Китай не само е ограничил продажбите на дронове за Запада, но е свил и доставките на ключови компоненти за западните производители, примерно на магнити, използвани в моторите, като същевременно е увеличил пратките за Москва. Тези промени са в тон с репортажите от миналото лято, че китайски и руски компании си сътрудничат в производството на бойни дронове. Впоследствие Съединените щати и Европейският съюз санкционираха няколко китайски фирми заради помощта им за производствените дейности на Москва, като наказания в този формат има и в последния пакет от санкции на Брюксел от този месец.
Пекин неотменно отхвърля твърденията, че помага на която и да било страна във военния конфликт с военни доставки. На 27 май китайското министерство на външните работи отхвърли твърденията на шефа на украинското разузнаване Олег Ивашченко, че страната доставя специални химикали, барут и други свързани с отбраната материали на най-малко 20 руски дружества от военния сектор. Ивашченко е подчертал също, че към началото на 2025-а 80% от най-важните електронни части в руските дронове са били с китайски произход.
В отговор, говорителят на китайското министерство на външните работи Мао Нинг заявил за пореден път, че Китай „никога не е доставял смъртоносни оръжия“ и „контролира стриктно предметите с двойна употреба“. И е потвърдил ангажиментана страната за „прекратяване на войната и насърчаване на мирни преговори“, отхвърляйки всякакви декларации за политическа манипулация.
Въпреки твърденията за неутралитет обаче Пекин задълбочи икономическите и стратегическите си връзки с Москва, вдъхвайки опасения в Запада и квалификацията на НАТО за Китай като „решителен фактор“ за руската агресия.
За професионалистите от нишата на дронове и пилотиращите за развлечение от Съединените ащти и Европа, китайските експортни рестрикции могат да доведат до недостиг на популярни модели от вида на серията DJI Mavic, която е доминираща на пазарите на дребно и едро. Санкционирането на китайски фирми от вашингтон и Брюксел може да насърчи появата на алтернативни доставчици, но преходът вероятно ще повиши цените и ще забави достъпа до модерната технология.
Нещо повече, нарастващата употреба на дронове във военната област може да наложи по-стриктно регулиране на използването на технологии с двойна упатреба и да повлияе на глобалните разработки и продажби на безпилотните устройства. А след като конфликтът в Украйна продължава да преобразява сектора на дронове, професионалистите от бранша ще трябва да се информира своевременно за промените във веригите за доставки и на регулациите, за да се адаптират ефективно.
