По време на петъчния парламентарен контрол депутатът от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ Петър Кьосев попита правосъдния министър Георги Георгиев в какъв срок предвижда да внесе в парламента законодателни промени, уреждащи противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица, предвид зачестилата агресия на локалните банди (локалите) и предвид факта, че в България с децата в конфликт се работи основно на база Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, приет през 1958 г., с 27 „кръпки“ и последна актуализация през 2019 година.
Кьосев уточни, че през 2016 г., както и през 2018 г. Министерството на правосъдието било публикувало за обществено обсъждане проект на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица, който трябвало да модернизира подхода към децата, извършили правонарушения чрез въвеждане на индивидуализирани възпитателни мерки, налагани по съдебен ред.
Въпреки активните обществени консултации и широкия дебат, включително и редица предложения за подобрения, законопроектът не бил внесен за разглеждане в Народното събрание. Към момента липсва яснота и за бъдещето на тази ключова реформа, добави Кьосев.
Правосъдният министър му отговори, че преди седмица със своя заповед е създал работна група с ръководител – доц. Ралица Илкова от Юридическия факултет на Софийския университет, и със състав – представители на 12 различни сектори и институции. Поставил й срок до края 2025 г. да изработи качествено нова законодателна рамка в областта на детското правосъдие.
Работната група ще има за задача да анализира успешните европейски модели и стандарти, както и да съобрази законодателните промени с Конвенцията на ООН, и с международните европейски актове. Освен това тя ще трябва да направи оценка на местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, защото, както отбеляза министър Георги Георгиев, много често правонарушителите не са закоравели престъпници.
Това е причината да се говори за специализирано законодателство, което включва специално обучени съдии и процесуално-следствени действия, част от които се извършват в така наречените сини стаи, а не в съдебната зала, където детето ще се притесни.
Членовете на работната група ще търсят отговор на два големи проблема, добави още правосъдният министър. Първият е свързан с необходимостта младите хора, а особено членовете на локалните банди, да бъдат санкционирани, за да знаят, че правонарушенията им си имат последици. По този повод министърът отбеляза, че и в момента законодателната рамка предвижда санкции за техните нарушения, тъй като дори и децата до 14-годишна възраст да не носят наказателна отговорност, онези от 14 г. до 18 г. носят, макар и е по-ниска в сравнение с тази на възрастните.
Вторият голям проблем, който открои правосъдният министър, е свързан с необходимостта от много по-адекватни мерки от възпитателен, превъзпитателен и превантивен характер.
Министър Георгиев уточни, че споменатият от Петър Кьосев законопроект от 2016 г. е фундамент, върху който може да се стъпи, но той няма да е достатъчен, предвид настъпилите в последно време обществени промени и възражения, направени от няколко министерства.
Накрая министър Георгиев обърна внимание, че през изминалата 2024 г. лицата, които са на отчет към детската педагогическа стая – непълнолетни и малолетни – са 8 430 деца, от които 1830 са малолетни, а 6600 – са непълнолетни. Предвид тези данни той не изрази особен оптимизъм, че новият закон ще реши проблема, но подчерта, че основната задача на работната група ще бъде да помисли за работещ механизъм между институциите, които да си сътрудничат по такъв начин, че веднъж биде ли някой държавен орган сезиран за съответното нарушение, всички останали по веригата да бъдат наясно с него.
