Днес Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще оповестят дългоочакваните конвергентни доклади за готовността на България да влезе в еврозоната. Очакванията са двата доклада да са положителни, което означава, че страната ще може да приеме еврото на 1 януари 2026 г. и ще стане 21-ят член на еврозоната.
Сегашните доклади са извънредни и бяха поискани от правителството на Росен Желязков през февруари. Предишният редовен доклад на ЕК беше миналата година, но тогава страната ни не изпълняваше един единствен критерий – този, свързан с ценовата стабилност.
Какво следва оттук-нататък, ако получим „зелена светлина“ за еврото:
- министрите на финансите от Еврогрупата ще разгледат докладите на ЕК и ЕЦБ на заседание на 19-20 юни в Люксембург;
- На срещата на върха на Европейския съюз, която ще се проведе на 26-27 юни, докладите ще бъдат обсъдени и от лидерите на Съюза;
- На 30 юни Еврокомисията ще направи предложението за фиксирането на курса, като не се очаква той да е различен от сегашния курс, фиксиран от валутния борд;
- За 8 юли е насрочена среща на Еврогрупата. На нея трябва да бъде взето окончателно решение за приемането на България в еврозоната от страна на европейските институции. Ще бъдат приети и законодателните решения за приемането на еврото в България;
- От 8 август всички търговци трябва вече да са обявили цените си и в лева, и в евро. На касовите бележки като тотал трябва да има сумата и в двете валути.
„Политико“ за България: Най-бедната страна в Европейския съюз на крачка от еврото, Варшава натиска спирачките
„Докато България, най-бедната страна в Европейския съюз, се готви да влезе в еврозоната, икономическият отличник на блока Полша е по-далеч от всякога“ .Това отбелязва „Политико“ в обширен анализ на валутната интеграция в Европейския съюз.
Въпреки вътрешнополитическите си разделения, България отдавна проявява ангажираност към въвеждането на общата валута – обвърза лева с еврото още през 1999 г., участва в банковия съюз от 2020 г. насам и стриктно изпълни всички тежки икономически критерии за членство.
Докато България обаче полага усилия да се присъедини към клуба, една страна, която всички биха приветствали – Полша, очевидно няма интерес да го направи. А след оспорваната победа на десния националист Карол Навроцки на президентските избори в неделя, перспективата Полша да се присъедини скоро изглежда още по-отдалечена. Полша има зад гърба си три десетилетия на стабилен икономически растеж. Фондовият ѝ пазар процъфтява. Прогнозираният ръст на брутния вътрешен продукт за тази година е 3,2% според Международния валутен фонд -значително над средното за еврозоната от 0,8 процента. Въпреки това, заявеното ѝ намерение да се присъедини към еврозоната практически не напредва.
Макар за страните от Европейския съюз да е задължително да полагат усилия за присъединяване към общата валута, Полша никога не е крила липсата си на желание да го направи. Дори след като страната си върна проевропейско правителство начело с Доналд Туск през 2023 г., с което сложи край на 8 години на евроскептично управление, кабинетът заяви, че Полша все още не е готова за еврото. С Навроцки като президент тази перспектива е още по-слабо вероятна. Той ясно даде да се разбере, че е против приемането на еврото: „Аз лично съм против премахването на полската валута. Вот за мен е и вот за полския злоти и нашия суверенитет.“
Адам Глапински, управителят на полската централна банка, отдавна се противопоставя на приемането на еврото, а Навроцки като президент ще има правомощието да назначи негов наследник, когато мандатът му изтече през юни 2027 г., което означава, че може да утвърди евроскептичната линия в централната банка за още шест години.
Навроцки също така ще има правото на вето върху законодателството – инструмент, който вероятно ще използва, за да осуети усилията на либералното проевропейско правителство на премиера Доналд Туск, което няма нужното мнозинство от три пети в полския парламент, за да преодолее президентско вето. Туск вече свика вот на доверие в парламента за своето правителство, притеснен, че Навроцки ще използва президентския пост, за да блокира вътрешнополитическата му програма.
Към това се прибавя и сдържаното отношение на полските граждани към еврото – малко над половината го подкрепят, но 70% смятат, че страната не е готова да влезе в еврозоната. И става ясно, че ако еврозоната очаква Полша да се присъедини, ще трябва да почака още дълго.
