Конституционният съд допусна с 9:3 гласа за разглеждане по същество искането на състав на Върховния административен съд срещу забраната Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира тримата големи в съдебната система, както и прекратяването на процедурата за избор на главен прокурор. Сезирането на КС е по искане на временния шеф на държавното обвинение Борислав Сарафов, който се кандидатира и за титуляр на поста, след което оспори пред ВАС решението на Пленума на ВСС за прекратяване на процедурата.
Атакуваните разпоредби са в Закона за съдебната власт и бяха приети като спешна мярка срещу поредното възпроизвеждане на задкулисието в системата. Подписалите с особено мнение Атанас Семов, Соня Янкулова и Янаки Стоилов смятат обаче, че питането не трябва да бъде допускано, тъй като не служи за решаване на делото пред ВАС, а за решаването му от КС. Според несъгласните прекратяването на процедурата за избор на главен прокурор е настъпило по силата на приетите от Народното събрание законови промени.
„Прекратяването е резултат на обективираната в правна разпоредба воля на Народното събрание за прекратяване на започналите процедури по чл. 173, ал. 1 ЗСВ, които към датата на обнародване на закона не са приключили с указ на президента за назначаване, каквато безспорно е процесната процедура. Поради това въпросът за конституционосъобразността на §16 ПЗР на ЗИДЗСВ не е преюдициален за производството пред сезиращия съд – отговорът на поставения от него въпрос не служи за решаване на поставения пред него правен спор, а решава самия спор, без да остави каквато и да е възможност за преценка от сезиращия съд на основателността на претенцията на жалбоподателя след произнасянето на Конституционния съд.
По този начин образуваното пред сезиращия съд съдебно производство по своята същност се явява fictio litis (фиктивен спор) – образувано без действителен правен спор с единствената цел да бъде сезиран Конституционният съд и така да бъде оспорен настъпилият по силата на самия закон правен ефект (прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор)“, отбелязват тримата конституционни съдии. За сезиращия съд не би останало каквото и да е самостоятелно поле на преценка по основното дело, защото търсената от жалбоподателя пред него съдебна защита би се изчерпила с решението на Конституционния съд.
Това доказва, че искането на сезиращия съд няма преюдициален характер за образуваното пред него производство и превръща жалбата до него в индивидуална конституционна жалба, каквато българският конституционен законодател поне засега не допуска“, пишат Семов, Янкулова и Стоилов. И добавят, че връзката между двете атакувани разпоредби не е аргумент за допускане на искането, тъй като прекратяването на процедурата за избор на главен прокурор е вече настъпило и не може да бъде преодоляно, за да се допусне и разглеждането на основния въпрос за правото на ВСС с изтекъл мандат да избира тримата големи.
