По време на обсъжданията на второ гласуване на Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица правосъдният министър Георги Георгиев, който бе дошъл в пленарната зала, за да защити проектозакона, подчерта от парламентарната трибуна, че въпросното законодателство със сигурност ще има нужда да бъде подобрявано. По думите му дефицитите на проектозакона ще станат ясни при прилагането на закона.
Георгиев обаче бе категоричен, че ако по време на обсъжданията депутатите просто се изпокарат или се замерят с общи приказки, то не само че никой няма да има полза, но и никой в пленарната зала няма да си заслужи заплатата.
След това министърът на правосъдието обясни какво точно предвиждат промените – те са за онзи български гражданин, който повече от 12 месеца няма възможност да изпълни едно или няколко свои задължения на обща стойност десет минимални работни заплати или към днешна дата – 10 770 лева. Този гражданин ще има възможност да потърси подкрепа и закрила в рамките на производството по обявяване в несъстоятелност. Въпросното производство ще се води в районен съд, тъй като в България районните съдилища са 113, а окръжните – 28, уточни Георгиев. Той призна, че тъй като по правило съдиите в районните съдилища не гледат дела за несъстоятелност, то те ще преминат през специални обучения.
След това правосъдният министър разви пред депутатите трите възможни сценария пред българския гражданин, в случая когато подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Първи вариант: Българският гражданин ще предложи погасителен план, който да бъде одобрен от кредиторите, а след това – утвърден от съда. Въпросният погасителен план ще предвижда как разсрочено ще се изплатят задълженията му в рамките на следващите три години – включително – чрез отстъпки от страна на кредиторите.
Втори вариант: Няма споразумение и българският гражданин върви към осребряване на масата на несъстоятелността, което означава продаване на имуществото на длъжника и удовлетворяване на кредиторите. Следва универсално производство, при което всички кредитори са се насочили към всички активи на длъжника.
Трети вариант: При него производството ще спре за една година, поради липса на изначално достатъчно средства, за да се покрият разноските му. След тази една година длъжникът ще има още една година да си покрие разноските, а в случай че и това не стане, ще започне да тече срок от пет години, след който ще последва зануляване на всички задължения на длъжника.
Министърът поясни, че е подготвил днес в зала въпросният срок от пет години да се намали на три години.
Георги Георгиев добави и че в проектозакона се връща възможността за касационно обжалване в производството, когато се оспорват вземанията на кредиторите.
По време на обсъжданията на Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица първи взе думата Явор Хайтов от ДПС-ДПС, който приветства проектозакона, уточнявайки, че освен че е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост, той ще е от полза за българските граждани.
Той обърна внимание, че въпросният закон няма да може да се ползва от всякакви длъжници, при всякакви обстоятелства, но в същото време подчерта, че е ясно, че през XXI век народните представители не могат да позволят на хората да живеят като маргинали – заради обстоятелства, които не зависят от тях.
След това Хайтов стана по-конкретен и обяви, че подкрепя функциите на синдик да бъдат възлагани и на държавни съдебни изпълнители. Като положителни определи и опитите за ускоряване на производството по несъстоятелност и за намаляване на разноските по него, имайки предвид, че ще отпаднат част от предвидените разноски за възнаграждения.
