В навечерието на 18-ото издание на Webit 2025, коeто ще се проведе утре (26 юни) разговаряме с неговия основател д-р Пламен Русев, за началото, за късмета и успеха, за смисъла и филантропията.
ЗА НАЧАЛОТО
Д-р Русев, споделяте, че за Вас сте открили, че успехът се постига само ако са налице три фактора – правилното начинание, с правилните хора, в правилното време. Когато започнахте с Webit – защо решихте, че имате изпълнени и трите условия?
– Когато започнах с Webit, вече бях продал три мои компании – в Лондон, после в Прага и накрая в Цюрих – и хората казваха, че продажбите са добри. И да, наистина, бяхме успешни, защото в Лондон се срещнах с правилните хора, които създадоха възможности, за да създам по-добър и по-успешен бизнес.
По онова време клиент ни стана и правителството на Нова Зеландия, което ни връчи наградата им за цялостен принос в развитието на държавата като туристическа дестинация.
И така, след последната успешна продажба, се попитах: „Аз щастлив ли съм?“ Такъв въпрос човек си задава, когато е напълнил банковата сметка. Преди това той трябва да е работил много – 24/7 – така, както и аз работех 365 дни в годината – период, в който въобще нямаш време да си задаваш въпроси, камо ли от типа „Аз щастлив ли съм“.
Затова, нека да бъдем честни с читателите ви, едва когато човек усети стабилност и сигурност, следващото ниво е въпросът: „Аз щастлив ли съм?“
И отговорът беше: „Аз мога да бъда по-щастлив. Мога да бъда по-близо до семейството си, мога да бъда по-близо до корените си“. На корените си аз държа изключително много, защото макар и да сме във вихъра на световния технологичен прогрес и възможностите, аз вярвам, че първо е човекът, после са технологиите и те са тук, за да създават по-добър живот на човека, а не обратното – в каквато посока тръгваме да се развиваме в момента, но се надявам това да бъде преосмислено.
И така – от гледна точка на Webit моята лична цел тогава беше да задържим прекрасните хора тук, (не те да откриват по тежкия начин онова, което бях открил седем години по-рано); те да стоят близо до семействата си, до хората, които обичат и едновременно с това да имат възможност да правят успешни и глобални бизнеси – оттук от България.
В онези години технологичните предприемачи в България се брояхме на пръстите на двете ръце, а за да можем да развием екосистема, поне за мен беше важно да създам причина добрите възможности да дойдат тук. А те не са са предмети и пари – възможностите са хора.
И това беше първата причина за създаването на Webit – този форум да бъде толкова голям и толкова магнетичен, че да привлича възможности в България – в лицата и имената на хората, които дойдоха и продължават да идват.
Втората причина бе свързана с желанието да се привличат инвеститори. Честно казано, не се шегувам – по онова време в България не можеше да докараш и един мъртъв инвеститор. През 2007 г. нямаше нормални инвеститори, които да искат да дойдат в България и да правят нормален бизнес. Затова ни беше много трудно да привличаме хора с финансово и силно торсионно поле, които да дойдат и да започнат да откриват младите таланти и да ги финансират и развиват.
И третата причина – много важна за мен – имах нужда да върна обратно към обществото онова, което то беше направило за мен. Искаше ми се да направя така, че хората да намират своята реализация – тук и сега, в нашата държава, защото аз вече бях развил добри бизнеси.
Моята лична цел беше медиите да пишат, че София е дигитална столица. И това се случи. И Economist, и Forbes, и Entrеpreneur и много други направиха точно това.
Защото, истината е, че, където и да отида, каквото и да направя, аз винаги ще бъда Пламен Русев от България. И е много потискащо, когато за държавата ти се говори, че е най-бедната и най-корумпираната в Европа… Не искам да ми се случи някой да каже: „Аз с тоя – защото е от България – не искам да си говоря.“ Искам реакцията да е друга: „От България ли? Чухме много интересни неща за вас! Наши приятели бяха в София на Webit, те разказаха, че събирате света, че имате много талантливи млади хора със силна енергия!“
Така че това са причините да инвестирам и да разработвам Webit толкова години, наред с всички останали неща, които правя.
Каква е тайната Ви – как убеждавате лидери от „Гугъл“, „Фейсбук“, „Майкрософт“ и от други големи технологични компании да дойдат в София за Webit?
– Имам много ясни принципи, които следвам – действията създават легендата, а мисията и целта оформят бъдещето. Когато се говори на хора с мисия и цел, които са изключително дейни и дееспособни, тогава ти говориш с тях на един и същи език. И когато говориш с тях като с равен или ги поканиш на място, където те нямат бизнес, те идват заради мисията и заради смисъла.
Инвестират времето си, което е най-ценният ресурс в живота и филантропията си, за да създадат нещо, което може да промени и държавата, и региона, и Европа, и света.
През годините променяли ли са се предизвикателствата пред Webit?
– Webit никога не е бил проект, който има за цел да бъде печеливш. Той винаги е бил филантропия. Той се превърна в работеща, самодостатъчна и успешна система, след като започнахме да работим с правителства.
Първо беше правителството на Турция – когато отидохме там по тяхна покана. После продължихме работата си и с много други, за да им помагаме да развиват своите предприемачески, инвестиционни и иновационни екосистеми.
Но, както ви казах, Webit винаги е бил филантропия, защото моята цел беше, да създадем възможности някой да вземе за бизнеса си, за мечтите си – да направи така, че да бъде най-добрият себе си близо до семейството си, защото за мен то е ключово – то е в основата на моята ценностна система.
Предизвикателствата пред Webit се променят, но смисълът винаги е един и същ – как да създадем повече възможности и да направим системата устойчива. На практика съпругата ми – Аниела Русева – вече от години се занимава изцяло с Webit и той е устойчив, работи и продължава да създава добавена стойност.
При него никога не съм залагал на количеството, а на качеството, което за мен винаги е било по-важно – какви хора какви възможности създават тук, в България.
Разбира се, хотелиерите в София мислят по друг начин. Екипът ми разказа (има и доказателства със скрийншотове) как през 2019 г., в периода на Webit, е имало само три свободни стаи в 3-звездни хотели и всяка стая е струвала между 800 и 900 долара на вечер. Така че Webit е с огромен бизнес потенциал – говорим за десетки милиони, които той вкарва в икономиката само през туризма, а какво остава за другите инвестиции във възможности. Доколкото си спомням, когато Испания спечели договора да бъде домакин на Webit, оценката на събитието бе 60 млн. евро, но тогава настъпи COVID-19 и ни удари всичките.
Така че, както ви казах, предизвикателствата, а и темите на Webit също се променят – сега говорим много повече за изкуствен интелект и за това накъде отива човечеството, как създаваме истинското бъдеще за нашите деца, без да забравяме, че първо сме хора, а после сме тези, които използваме технологиите.
Като казвате бъдещето на децата ви – има ли послание от лекцията, която сте изнесли при получаването на званието „Доктор хонорис кауза“ в университета „Черноризец Храбър“, което бихте искали да повторите сега – на 18-ото издание на Webit?
– Това беше първата подобна почетна титла, която получих. Впоследствие и в един от най-големите университети в Южна Америка – „Удабол“ също ме удостоиха с подобно звание. И двете места посланието ми бе, че независимо че животът ми е изцяло подчинен първо на хората, а после на технологиите, и е пряко свързан със семейството и с моите общности, вярвам, че има три неща, които са много важни – корените, мъдростта и прогресът.
Те са трите пътеводни светлини в моя живот и осмислят всичко онова, което правя и като инвеститор, и като съпруг, и като баща, и като син.
Корените са онова, към което ние принадлежим, което ни е оформило и на което истински вярваме.
Мъдростта е онова, което трябва да ни води, защото изкушени от безкрайните възможности на технологичния прогрес, а и на много други стимули – като започнем от греховете на суетата и егото и минем през всичко останало – то без нея, ние само ще рушим, без да създаваме стойност.
Прогресът е онова, което никой никога не е спирал – нито войните, нито големите епидемии като чумата, например и колкото и назад да се връщаме през годините, технологичният прогрес винаги е бил онова, на което никой не е можел да сложи прът в колелата.
Времето е може би най-голямата илюзия, която съществува в материалния свят. Има много мъдри хора, които са го казали преди нас – че не е важно колко много неща правиш в живота си, важни са онези малки мигове на щастие, които го правят истински смислен и те не се измерват с време, а с онова, което сърцето е почувствало. И за това единствената пътеводна светлина е сърцето.
Мозъкът може да бъде измамен по всякакъв начин и той е мамен – от всички, навсякъде. В интерес на истината дълги години единствената истински комерсиална употреба на Изкуствения интелект бе да създава неистинска информация. Това продължава и сега. И в момента сериозните печалби от ИИ се правят от манипулация – чрез създаване на несъществуващи реалности, на несъществуващи картинки и видеа, чрез обработването на онова, което най-лесно се лъже – очите и мозъкът. Но не и сърцето. Сърцето не се лъже толкова лесно.
Следва продължение….
