„Откакто Хърватия е в еврозоната, нощувките са с 14 млн. по-малко, като това се дължи на инфлацията. Цените за над 100 продукта продължават да са фиксирани, защото държавата не може да се справи по друг начин. Парадоксът е, че този процес вече започна и у нас„, обяви Цончо Ганев от „Възраждане“ по време на дебатите по проекта на решение за произвеждане на национален референдум за отлагане на влизането на България в еврозоната. Проектът на решение е внесен от Костадин Костадинов и група народни представители от „Възраждане“, а точката бе включена в дневния ред на 51-ото Народно събрание днес (2 юли) по предложение на „Величие“.
Цитираните данни от Цончо Ганев провокираха депутата от ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син да излезе на трибуната и да призове да спрат сравненията на Хърватия с България.
„Хърватска няма нищо общо с нашия икономическия статус. В индустриално отношение ние сме в пъти по-добре от тях – 75% от икономиката на Хърватска са само услуги„, обясни Любен Дилов-Син. След това той припомни, че в сравнение с Хърватия България е във Валутен борд и е още една разлика в полза на страната ни.
Депутатът от ГЕРБ-СДС прикани депутатите от „Възраждане“ да бъдат откровени с избирателите си и да ги предупредят, че реално дори и да има референдум, то той може да не доведе до нищо. Достатъчно е само една партия да не отиде на референдума и един избирател по-малко да гласува в сравнение с последните парламентарни избори и той няма да бъде признат за легитимен. „И цялата обществена енергия отива в канала“, подчерта Любен Дилов-син.
Той обясни поведението на „Възраждане“ с това, че те следват един пропаганден алгоритъм – колкото по-големи разломи се създават, толкова по-голяма обществена енергия се активизира в полза на политическото участие. Във връзка с това, че от „Възраждане“ искат ревизиране на срока за приемане на еврото, Любен Дилов-син предложи на Костадинов да ревизират и Ньойския договор.
Костадинов му отговори, че Ньойския договор е бил подписан под диктат и че това е била причината Александър Стамболийски да си счупи химикалката. По отношение на договора на България с Европейския съюз лидерът на „Възраждане“ уточни, че в него не е фиксирана дата за приемане на еврото.
Той не се съгласи с тезата на Любен Дилов-син за пропагандния алгоритъм, пояснявайки, че една от причините за създаването на „Възраждане“ е, че те се борят българските граждани да бъдат питани по въпросите, свързани с Европейския съюз.
Мария Илиева от „Величие“ също бе категорична, че за нейната парламентарна група не е пропаганда да се пита българския народ. Тя обърна внимание и че от 20 държави само две не са питани за приемането на еврото и това са България и Кипър.
Искра Михайлова от „Възраждане“ зачете мотивите на Конституционния съд по повод решението му да не се провежда референдум за запазването на лева като парична единица. Тя акцентира на израза „Конституционният съд отклонява искането на 49 народни представители от 49-то Народно събрание...“ Освен това призова ГЕРБ-СДС да опитат и да проведат референдума, независимо от възможността резултатите му да не бъдат признати, обръщайки се към Любен Дилов-син с думите: „Вие знаете, че вашите избиратели искат този референдум, както и нашите – на „Възраждане“.
Председателят на Народното събрание Наталия Киселова излезе на трибуната, за да обясни по кои въпроси се провежда национален референдум, а именно по въпроси от компетентността на Народното събрание. Ето защо Народното събрание не може да се произнася по въпроси, които не са от неговата компетентност.
„В българското законодателство още през 2009 г., когато въобще не е имало идея да има политическа партия „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, Народното събрание е приело Закон за прякото участие, държавната власт и местното самоуправление и там е предвидено, че по въпроси, които са по международни договори, които са вече ратифицирани, не може да има национален референдум. По това спор няма. Българската държава не може да си позволи да изглежда нелепо в очите на своите партньори„, подчерта Киселова и с това си изказване провокира както депутати от „Възраждане“, така и от „Величие“, да й опонират, че не може националният интерес да е по-долу от мнението на международните партньори.
В изказването си Наталия Киселова подробно разясни и позицията на БСП, припомняйки, че през 1995 г. правителство, със социалистическата пратия начело, подава молба за членсво в ЕС, а десет години по-късно – през 2005 г. кабинет с министър-председател от социалистическата партия започва най-усилените дейности по влизането на България в Европейския съюз.
Киселова обърна внимание, че още през 2011 г. България е трябвало да стане член на еврозоната, но това не се е случило по различни причини.
„В момента обсъждаме дали да завършим пълноценно европейската си интеграция„, подчерта Киселова. Тя призова депутатите да спрат да лъжат хората, че държавната власт във всеки един момент може да се подлага на народно допитване и по този повод настоя те да се върнат към устоите на парламентарната демокрация в онзи ред, в който Конституцията е предвидила.
„Ние не сме държава, в която всеки, който смята, че има мнение, очаква то да стане закон – това става по правила. И тези правила са в Конституцията и заради това по въпроси от компетентността на Великото народно събрание не може да има референдум„, категорична бе Киселова, като прикани депутатите да не дават примери от Швейцария, тъй като тя не е член на Европейския съюз.
