Американският президент Доналд Тръмп предизвика хаос на пазарите за метали със изявленията си, че Белият дом ще въведе по-високи от очакваните 50-процентни митнически ставки на вноса на промишлена мед в Съединените щати. Това доведе до рекорден скок на котировките на медните фючърсни контракти в Ню Йорк и срив на глобалния меден индекс. Мнозинството анализатори и търговци очакваха двойно по-ниски митнически ставки от 25 процента.
Планът, обявен в очевидно импровизиран коментар за репортери, бележи поредният обрат в бурния период за промишлените суровини, породен от амбицията на американския лидер да насърчи по-голям обем добив и преработка у дома. Той вече качи митата за вноса на алуминии и стомана и проучва потоците от много други метали.
От февруари, когато Тръмп декларира, че е „време за медта да се върне у дома“ и повдигна въпроса за потенциалното й обмитяване, търговците по света изпратиха рекордни количества метал в Съединените щати, за да изпреварят въвеждането на налозите. Евентуална 50-процентна митническа ставка, която може да влезе в сила до седмици, би сложила неизбежен край на тези търговски сделки, но същевременно внася нова доза на несигурност, включително за датата и потенциалните изключения за някои едри производители.
„Ситигруп“ определи случващото се като повратен момент за медта, затварящ прозореца за значителните й доставки на американския пазар.
Маркус Гарви – шеф на звеното за глобална стратегия за търговията на суровини в Macquarie Group – пък коментира, че „степента на въздействие ще зависи най-вече от подробностите“, доколкото значение има „не само големината на митническата ставка, но и за кои форми на мед се прилага тя и дали ще има или не гратисен период преди въвеждането й“.
Ако бъдат задействани, митата ще повишат разходите в голяма част от американското стопанство заради многобройните сектори и приложения, които разчитат на метала, въпреки че Тръмп оказва натиск върху Федералния резерв да понижи лихвените проценти. Американските купувачи вече предупредиха, че тази мярка заплашва да подкопае ключовите амбиции на стопанина на Белия дом да съживи местната пломишленост и да оспори индустриалната мощ на Китай.
„САЩ нямат достатъчен капацитет за добив, топене и рафиниране, за да задоволява сам нуждите си от промишлена мед“, твърдят анализатори на „Джефрис“. И предупреждават, че „в резултат, митата на вноса вероятно ще доведат до продължителни значителни ценови надбавки в страната в сравнение с други райони по света“.
Незабавната ценова реакция в Ню Йорк и Лондон е отражение на очакванията за по-ниско снабден американски пазар и обилни доставки в останалия свят. Фючърсните медни контракти на борсата COMEX за доставка през септември скочиха до котировки, включващи 25% надбавка спрямо цените на тримесечните контракти на Лондонската медна борса (световният базов индекс) след коментарите на Тръмп.
Медта поскъпна със 17% в Ню Йорк на 8 юли – рекорден еднодневен скок преди да падне с повече от 4% в ранните часове на 9 юли. На лондонското тържище LME металът заличи 2.4% от пазарната си оценка в началото на търговската сесия, като впоследствие компенсира част от загубата и приключи търговията си на 8 юли с котировка 9790.50 щ. долара за тон или дневен спад от 0.4 процента.
Анализатори от бранша посочват, че повишението на митата е негативен фактор за цените на медта на лондонската борса и предвиждат, че високите колебания ще продължат докато налозите влязат официално в сила с потенциал за последващ рязък ценови спад.
50-процентната митническа заплаха на Тръмп се появи точно когато търсенето на мед се очаква да скочи през идното десетилетие заради употребата й от центровете за данни, производителите на автомобили, енергийните компании и други купувачи, претърсващи света за суровини. Преоборудването на енергийните и транспортни системи да работят с възобновяема енергия ще изисква повече мед отколкото могат да произведат и да изпратят компаниите.
Пътят към по-голяма независимост на Съединените щати в снабдяването с промишлена мед е трънлив предвид недостига на съществуващи производствени мощности и предизвикателствата пред изграждането на нови заводи. Нетният меден внос на американците задоволява 36% от търсенето, показва проучване на „Морган Стенли“.
Анализаторите на „Джефрис“ пък пишат, че „дългосрочната цел на администрацията на президента вероятно е цялостно самозадоволяване на страната с мед, но мините ще изискват прекалено дълъг период, за да се развият до такава степен и ще са им необходими не по-малко от десет години“. Така че американците ще зависят на чуждестранните мини в обозримо бъдеще за задоволяване на търсенето.
В допълнение към коментарите на Тръмп за метала, министърът на търговията Хауърд Лутник уточни по-късно, че налозите ще бъдат въведени в сила в края на юли или на 1 август. Засега няма подробности по инициативата, включително за кои точно продукти ще се прилагат митата или дали ще има изключения за едрите производители като Чили.
