Германските износители са задушени от бюрокрация и стопанството на страната е щяло да отчете с 50% по-висок растеж между 2021-а и 2024-а, ако експортният бизнес не е бил възпрепятстван от проблеми като недостиг на работна ръка и прекалено много бюрократични спънки, констатира в анализ Bundesbank (Бундесбанк), публикуван на 14 юли. Симулация на германските централни банкери предполага, че БВП на Германия е щял да се увеличи с 2.4% повече през този период, ако експортът е бил в крак с търсенето на ключови пазари.
Най-голямата европейска икономика е отчела общ ръст от 4.6% през тези години, регистрирайки спад през последните две от тях – отражение на слабостта в ключови експортно ориентирани сектори, между които машиностроене, електроника и химикали. „Загубата на пазарен дял от германския износ е имала значителен принос за слабия растеж на германското стопанство през последните години“, пише в проучването на Бундесбанк.
Икономическият спад на страната е особено остър през 2022-а по време на кризата с цените на енергията, пробивите в глобалните вериги за доставки и свитото търсене на Китай, отнели 1.3% от германския растеж. Но структурните проблеми на германското стопанство са изиграли още по-голяма роля, като германските централни банкери открояват недостига на работна ръка, ниската производителност и нарастващите регулаторни ограничения.
Германските компании се оплакват от далеч по-високия ръст на бюрократичните пречки в сравнение с партньорите от еврозоната, като например бавните процедури за одобряване и обременителните документални изисквания. Само проблемите от страна на доставките са допринесли за „над три четвърти“ от загубите на пазарен дял между 2021-а и 2023-а в ключови сектори като машиностроенето, електрониката и химикалите. За разлика от тях, факторите от страна на търсенето, каквито са намаляващият апетит за германски коли, слабият китайски растеж или санкциите срещу Русия, са изиграли по-малка роля и са „обвинени“ за едва една трета от загубените пазарни дялове след 2017-а.
От години германските производители предоставяха инструментите и превозните средства, които подкрепиха индустриалната експанзия на Китай. Конкуренцията в отношенията между двете държави обаче започна да се изостря след като Пекин изгради вътрешен промишлен сектор в области, където германският бизнес имаше доминираща позиция.
Според Бундесбанк, германските компании в момента губят пазарен дял от китайските съперници в ред експортни пазари. Между 2021-а и 2023-а експортните загуби на Германия до голяма степен се равняваха на онези, които понесе Обединеното кралство след BREXIT. Същевременно, американски фирми спечелиха пазарни позиции благодарение на търсенето на високотехнологични продукти и износ на енергия.
Бундесбанк призовава за пакет от структурни реформи, които да обърнат икономическия спад на Германия, включително по-добри стимули за насърчаване на германците да работят повече, по-прости миграционни процедури, намалена бюрокрация и целева подкрепа за нововъзникважи фирми и иновации.
Председателят на германската централна банка Йоахим Нагел предупреди в една от последните си речи, че инвестиционната програма на германския канцлер Фридрих Мерц в инфраструктура и отбрана за 1 трлн. евро няма да е достатъчна сама по себе си да рестартира икономиката. „Само по-голяма свобода на действие няма да реши проблема със слабостта на германския растеж“, защото „причините са по-дълбоки“, посочва Нагел.
