Тези дни от изявление на съпредседателя на „Да, България“ Божидар Божанов се разбра, че опозицията планира вот на недоверие през септември, като темата му ще бъде свързана със „завладяната държава“. Това понятие отдавна се използва (и преекспонира) у нас, но полезността му за атака срещу сегашното правителство е съмнителна. Не защото то не дава признаци на съпричастност към тези метафорично обозначени практики, а поради редица други възникващи, доста неудобни и за опозицията въпроси.
Както е известно, преди време от ПП предложиха възможни теми за предстоящ вот на недоверие – здравеопазването, цените и доходите и регионалната политика. Но арестът на варненския кмет Благомир Коцев и двама общински съветници от ПП-ДБ, както и опасенията, че трябва да се готви софийският кмет (особено след ареста на неговия заместник) експресно пренареди приоритетите.
Според Божанов този въпрос трябва да бъде сериозно разгледан, особено в светлината на последните събития. Ето как Божидар Божанов аргументира преориентацията към проблематиката на „завладяната държава“: „Институциите на държавата са под нелегитимни влияния. И кабинетът не прави нищо в обратна посока, а дори напротив. Виждаме и от изявления на представители на мнозинството и на изпълнителната власт, че прокурорският произвол е нещо, което се подминава с лека ръка. Това не може да бъде европейска държава“.
В тази формулировка има голяма доза истина, обаче тя директно повдига (поне) три сериозни въпроса.
Първият въпрос е много болезнен
за всички политически сили, които защитаваха незабавното ни влизане в еврозоната. Ако държавата ни е „завладяна“ и в този смисъл не е „европейска“, то приемането на общата валута (и влизането в Шенген) стават необясними и незащитими както от гледна точка на нашенските им адепти, така и на външните ни партньори, които си затвориха очите и си запушиха носа пред българските реалности. Между другото именно европейското лицемерие е най-шокиращо, защото само преди десет дни техните лидери гласуваха за присъединяването ни без уговорки, а днес авторитетни медии в Европа бият камбаната, че „в България мафията е на власт“ и дори че се подготвя „въвеждане на диктатура“. Ако аргументите на ПП-ДБ относно „завладяната държава“ са верни (а не просто пропаганден инструмент срещу управляващите), то излиза, че противниците на еврото са били прави, поне от гледна точка на липсата на готовност за приемане на еврото в този момент.
Вторият неудобен въпрос
е свързан с поведението и особено с политическите аргументи на ПП-ДБ при предишните вотове на недоверие. Както е известно тогава коалицията използваше като оправдание за противопоставянето си на вота, че „правителството трябва да остане до излизането на доклада, защото влизането в еврозоната е важно за борбата с корупцията“. Само месец по-късно се оказва, че това правителство трябва да си ходи, защото носи отговорност за „завладяната държава“, т.е. на първо място за корупцията. С тази крещяща проява на политическо двуличие ПП-ДБ си нанесоха непоправима щета в последната област, където все още имаха някаква обществена чуваемост.
Третият неприятен за ПП-ДБ въпрос е свързан с факта, че двете формации от коалицията
не могат да претендират за непричастност
към явлението „завладяна държава“. ПП веднъж, а ДБ два пъти (при второто правителство на Борисов) са участвали в пряка коалиция с основните политически субекти, които днес обвиняват за това състояние на държавността. Следователно, тогава те не само не са се противопоставяли на завладяването на държавата, а дори са участвали в него, независимо какви оправдания ни предлагат.
Това не е само пропаганден контрааргумент на ГЕРБ и ДПС-Ново начало, а е тема на изясняване на отношенията вътре в коалицията. Оказва се, че (най-вероятно) поради глупост и самонадеяност те имат важен принос за завладяването на държавата. Съпредседателят на коалицията Атанас Атанасов публично определи реорганизирането на Комисията за противодействие на корупцията като грешка, която на практика е улеснила засилването на контрола върху ключови репресивни лостове. Само че ДБ нямат основание да се дистанцират, защото през цялото време са били супер активни при прокарването на множество радикални и в същото време
напълно непродуктивни законодателни решения.
Те не само не бяха доведени докрай, но и дадоха удобна възможност на „окупаторите на държавата“ да се възползват от тях в свой интерес.
Няма съмнение, че България отговаря на известните в науката критерии за прилагане на понятието „завладяна държава“. Но това състояние не е от миналата година, нито от момента, когато Пеевски излезе на авансцената, нито дори от началото на дългото управление на Бойко Борисов. Това е един продължителен и постепенен процес, който се развиваше през годините. Затова имаме всички основания да запитаме всяка партия и всеки политик, който е бил на власт и дори в опозиция, какво е правил относно този проблем. За съжаление, от малцина бихме дочакали смислен и относително честен отговор.
Основната и най-опасна характеристика на „завладяната държава“ не е изкривяването на нормалното съревнование между партиите, а
игнорирането на волята на народа,
защото народът по Конституция е върховен суверен. Именно от народа е отнета завладяната държавна власт, която се използва за частни интереси. Но по този въпрос между днес управляващите и по-голямата част от парламентарната опозиция цари трогателно единство. Всички те дружно се противопоставят на всеки опит на народа да се даде възможност да се произнесе по ключови за неговото съществуване и бъдеще въпроси.
Именно партиите, независимо дали днес управляват или са в опозиция, направиха така, че институциите бяха омаломощени и опитомени. Защото всеки, който имаше възможност, се опитваше да ги използва в свой интерес и срещу противниците си. Затова днешните взаимни обвинения в „завладяване на държавата“ са лицемерни и най-добре могат да бъдат характеризирани с народната поговорка „Присмял се хърбел на щърбел“.
