И на второ четене депутатите приеха законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В него са заложени промени, предложени и от Министерския съвет, и от депутатите от ИТН и ГЕРБ-СДС – съответно от Александър Рашев и от Иван Минев, Николай Братованов и Георги Кръстев. В голямата си част промените целят разрешаване на проблемите, свързани с бездействието на администрацията или нежеланието им, понякога от чисто субективни причини, да предвижват преписки.
Цвета Рангелова от „Възраждане“ коментира като изключително полезни предложенията, с които ще се повишат сроковете, в които всяко засегнато и заинтересовано лице може да обжалва така наречения мълчалив отказ или бездействието на администрацията.
По отношение на възможността процесуалните действия да бъдат извършвани чрез видеоконференция, Цвета Рангелова предупреди, че е предвидено това да стане при две хипотези – при едната съдът служебно ще разпорежда такава видеоконференция вместо открито съдебно заседание, а при другата – това ще става по искане на една от страните или от страна на друг участник в производството.
Според Рангелова е изключително тревожно съдът да преценява и да въвежда видеоконференция от съображения за сигурност или по други важни причини.
Народният представител постави въпроса какви биха могли да бъдат тези съображения за сигурност, когато се говори за едно обикновено съдебно административно производство. Тя допусна, че е възможно с подобен аргумент да се наруши духът на всички процесуални закони – непосредственост, устност, публичност.
„Смятам, че ако направим такива отстъпки от процесуалното ни право, бихме допуснали една възможност, която от прецедент би се превърнала в практика и така реално ще се обезсмислят разходите, които всеки път гласуваме и предоставяме през бюджета за капиталови разходи на Висшия съдебен съвет за модернизация на съдебните палати„, предупреди Цвета Рангелова. Тя бе категорична, че не бива да се допуска подобна практика да се превръща в закономерност.
Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ коментира като положителни измененията, свързани с дигитализацията и с издаването на индивидуални административни актове, които по думите й улесняват достъпа до правосъдие.
В същото време тя изрази своите резерви към създаването на нов § 43 в Закона за съдебната власт, който се отнася до споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Предвидено е те да се решават от състав, включващ петима съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, определени както следва: съдия докладчик – избран на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение между съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, двама съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, чието определение е окончателно.
Надежда Йорданова обърна внимание, че въпросният параграф е бил създаден въз основа на устно предложение, направено в комисия между първо и второ четене. Проблемът е, че това устно предложение изменя възприетото в действащото законодателство положение, което е в сила от 1994 г. в България и така промяната става без дебати, без мотиви, без обществено обсъджане, без консултации със заинтересованите страни.
Йорданова бе категорична, че това е изключително лоша и срамна практика, а именно – между първо и второ четене – чрез устно предложение да се създава ново правно положение, което е не просто редакционно, а изменя принципно положение, съществуващо в българското законодателство от 1994 насам.
Депутатът от ПП-ДБ припомни, че от влизане в сила на първия Закон за съдебната власт след приемането на сега действащата Конституция, законодателят е възприел, че в случай на спор за компетентност между ВКС и ВАС тези спорове се гледат от смесен състав, като четирима от съдиите са от ВКС, а двама са от ВАС. С новия параграф, който парламентът прие, се предвижда изменение в Закона за съдебната власт, според което споровете за компетентност между ВКС и ВАС пак ще се разглеждат от смесени състави, но те ще се сформират по различен начин – първо ще се определя председателят на съда по принципа на случайния подбор между всички съдии – както във ВКС, така и във ВАС, а след това ще се определят по двама от членовете на съсстава – двама от ВАС и двама от Върховния касационен съд.
На следващо място Надежда Йорданова разкритикува и параграф 60, според който: „В случаите на влязло в сила решение на съд, с което държавата или общината е осъдена да заплати обезщетение за вреди и/или пропуснати ползи на гражданин или юридическо лице по чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавният служител отговоря за пълния размер на присъденото обезщетение.“
Тя обърна внимание, че и проф. Иван Тодоров, който е специалист по административно право, е представил възражението си пред парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси, като е отбелязал, че отговорността на виновните държавни служители е разписана в Кодекса на труда.
Надежда Йорданова отбеляза, че от ПП-ДБ са за засилване на отговорността на държавните служители и съответно те ще държат те да носят по-засилена отговорност – но не повече от три заплати, а когато са членове на колективен орган – не повече от 12 заплати.
При гласуването на промените не се отчете критиката на Божидар Божанов от ПП-ДБ, който предупреди, че с приетите изменения ще има дублиране на режима, установен от Закона за електронното управление. Той дори предвиди, че на практика някои от разпоредбите в него ще бъдат отменени, без това да е направено по надлежния ред, тъй като административните органи няма да ги прилагат.
Божанов даде два примера: единият е свързан със задължението за връщане на заявленията на гражданите. Когато един гражданин отиде в съответната институция и подаде заявлението си, по Закона за електронното управление то трябва да бъде сканирано и да бъде върнато на гаржданина. Сега обаче – според гласуваните промени – въпросното заявление трябва да бъде съхранявано в административния орган. Ето защо остава въпросът кой текст ще приложи административният орган – този в АПК или другия – в Закона за електронното управление.
Другият пример, който даде Божанов, бе свързан с изискването за подпис – по силата на АПК всички заявления трябва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП), докато в Закона за електронното управление има предвидени много специфични хипотези, при които се изисква подобен подпис с цел улесняване на гражданите.
В крайна сметка Божанов прогнозира, че с гласуваните промени ще се създаде неяснота и в крайна сметка гражданите ще бъдат затруднени.
