Европейската централна банка (ЕЦБ) запази без промяна и трите си основни лихви на редовното съвещание на управителния си съвет на 24 юли, след като направи лихвени редукции от по 25 базови пункта на всяко от четирите си заседания за паричната политика през тази година. Основната причина – серозната икономическа несигурност, произтичаща от продължаващите преговори с Белия дом за постигане на търговско споразумение преди края на юли. Съединените щати са най-големият двустранен и инвестиционен партньор на Европейския съюз: 27-членният блок е изнесъл стоки за 503 млрд. евро за американския пазар през миналата година. Към 24 юли бъдещето на търговските отношения остава висящо, като една от възможностите е 15% базова митническа ставка за целия европейски внос и оветни мерки на Брюксел.
След решението на паричните стратези на ЕЦБ на 24 юли депозитната лихва остава 2% спрямо 3% през януари и двойно по-ниска от юни 2024-а. Лихвата по операциите за рефинансиране се запазва 2.15%, а основната краткосрочна кредитна лихва е 2.40 процента.
Управителният съвет на ЕЦБ обрисува балансирана икономическа картина в официалното си изявление след края на съвещанието с краткосрочна несигурност заради търговията, компенсирана от предстоящите ударни инвестиции в публичния сектор и отбраната
„Отчасти в резлутат на предишните лихвени редукции на Управителния съвет, икономиката остава устойчива като цяло в трудна глобална среда“, отбелязва ЕЦБ. И допълва: „Обстановката остава изключително несигурна, най-вече заради търговските спорове“.
Годишната инфлация в еврозоната слезе до целевите 2% през юни.
По време на пресконференцията след края на съвещанието на паричните стратези, банковата шефка Кристин Лагард подчерта, че силният пазар на труда, растящите реални доходи и силният баланс на частния сектор продължават да подкрепят потреблението.
По отношение на инфлацията Лагард посочи, че „показателите като цяло са в съответствие с целевите 2% годишно в средносрочен план“, но “инфлационната перспектива е по-несигурна от обичайното в резултат на нестабилната обстановка в световната търговска политика.“ Тя смята, че инфлацията може да се окаже по-ниска, ако по-високите мита предизвикат по-ниско търсене на произведените в еврозоната стоки и накарат страните със свръхкапацитет да пренасочат износа си към блока на еврото.
Лагард е убедена, че „с течение на времето по-високите публични инвестиции в отбраната и инфраструктурата също ще подкрепят растежа“. И че „рисковете за икономическия растеж остават в посока на охлаждането му.“ Тя открои основните заплахи: „по-нататъшното ескалиране на напрежението в световната търговия и свързаната с него несигурност, което би могло да ограничи износа и да намали инвестициите и потреблението.
Предсдателката на ЕЦБ каза, че през първото тримесечие икономикта на еврозоната е отчела по-нисък от очаквания растеж, което се дължи отчасти на по-високият износ на фирмите преди да влязат в сила първоначално обявените (на 2 април) митнически ставки на Съединените щати. Тя обаче дпълни, че сериозен принос за по-силния резултат имат и по-силното частно потребление и инвестиции.
Според нея, „по-високите реални и очаквани мита, по-силното евро и постоянната геополитическа несигурност разколебават фирмите да инвестират“.
Лагард подчерта, че решението за лихвите на 24 юли е било единодушно и че оттук нататък тя и колегите й са в изчаквателна позиция, най-вече заради митата. И „всяка бъдеща промяна на паричната политика ще се решава въз основа на публикуваните данни, на всяко следващо заседание само за себе си“
