Докато вървяха дебатите по второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, Божидар Божанов от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ поиска да се подложи на гласуване включването на камерите на БНТ заради фрапантните неща, които мнозинството иска да прокара.
От опозицията – и от „Възраждане“, и от ПП-ДБ – обявиха, че с промените се подготвя приватизацията на 4400 държавни имота, като разпродаването им ще стане през електронна платформа.
Божанов помоли председателстващия заседанието – заместник-председателят на парламента от „Възраждане“ – Цончо Ганев да поиска проверка на кворума, предвид предстоящото гласуване. Докато Ганев изчакваше включването на процедурата, на председателското място дойде Наталия Киселова и я отмени. Мая Димитрова от „БСП-Обединена левица“ излезе на трибуната и прочете абзаца от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание, според който „Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или до три пъти в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез компютризираната система за гласуване, чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.“
С този цитат тя обясни действията на Киселова, която прекрати процедурата, поискана от Цончо Ганев, тъй като сутринта трима депутати от управляващото мнозинство – от ГЕРБ-СДС, от ИТН и от БСП-Обединена левица – поискаха проверка на кворума и така възможните опции за това бяха изчерпани.
Лена Бориславова от ПП-ДБ изиска стенограмата, за да се види какво точно се е случило преди прекратената от Киселова процедура.
В крайна сметка Киселова подложи на гласуване предложението на Божидар Божанов за излъчване на дебатите по БНТ. От него се видя, че в залата има само 115 депутати – т.е. наистина няма кворум, заради което Костадин Костадинов от „Възраждане“ предупреди, че, ако промените в Закона за държавната собственост бъдат приети, той ще сезира Конституционния съд.
Във връзка с това той призова партиите от опозицията да не участват в последващите гласувания – призив, в който те се вслушаха.
В крайна сметка депутатите от управляващото мнозинство приеха делата по оспорване на решенията на Министерския съвет, с които ще се отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, да се разглеждат от Върховния административен съд. Тази промяна бе подкрепена със становище от Асоциацията на административните съдии.
Депутатите приеха всички органи и лица, които извършват административно обслужване или съгласуване по Закона за опазване на околната среда, да се произнасят с една втора по-кратки срокове от предвидените по приоритетни инвестиционни проекти с национално или регионално значение и по инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет. Срокът за произнасяне или изразяване на становище започва да тече от датата на получаване на искането от възложителя или компетентния орган. Непроизнасянето или неизразяването на становище в срок се смята за мълчаливо съгласие.
Депутатите приеха и продажбата на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала и от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала, да се извършва чрез електронна платформа.
