Правитеството на Швейцария проведе кризисно съвещание на 4 август в Берн в опит да излезе с предложение, което би могло да разубеди президента на Съединените щати Доналд Тръмп да наложи 39% мита на страната. Ставката е най-висока сред развитите държави и трябва да влезе в сила в полунощ на 7 август, което означава 72-часов преговорен маратон.
Швейцарският президент и министър на финансите Карин Келер-Зутер свика спешно заседание на управляващия Федерален съвет, за да обсъди как да процедира оттук нататък. Отделно, преговарящи от Швейцарския държавен секретаратиат по икономическите въпроси са се свързали със своите американски колеги, за да се опитат да намерят начин за постигане на напредък. Агенцията, която изработи много по-благоприятна предварителна сделка с Белия дом преди повече от месец, също проведе брифинг с бизнес лидери в понеделник.
Госпожа Келер-Зутер, която беше критикувана масово в швейцарската преса през уикенда задето е позволила на Тръмп позволявайки на Тръмп да я изненада без резервен план, заяви, че е готова да пътува до Вашингтон в последния момент, ако смята, че има шанс да се постигне сделка.
„Не изключвам подобно посещение, но първо двете страни трябва да сближат позициите си“, каза тя пред вестник Schweiz am Wochenende. Не е ясно какъв е бил отговорът, ако изобщо е имало такъв, от правителството на САЩ.
„Жалко е, че на Швейцария отне толкова много време“ да реагира, коментира Томас Борер – бивш швейцарски дипломат, който в момента ръководи собствена консултантска фирма, пригласяйки на медийните критики.
Въпреки негативната реакция, няма непосредствена опасност Келер-Зутер да загуби работата си. Системата в алпийския оазис е проектирана за приемственост, а президентът се сменя на ротационен принцип всяка година, което означава, че мандатът на дамата начело на страната ще приключи в края на 2025-а.
Администрацията на Тръмп оправда хода си от вечерните часове на 31 юли с твърдението, че Швейцария по същество е откраднала пари от САЩ и следователно трябва да бъде засегната от митническа ставка, съизмерима с търговския дефицит – идея, която Келер-Сутер отхвърли като „абсурдна“.
Берн е имал двустранен търговски излишък с Вашингтон в размер на 38 млрд. щ. долара през миналата година, по официални данни на американската страна. Това е 13-ия по големи дефицит на най-голямото световно стопанство. Въпреки че швейцарският износ за американците колабира след обявените мита на 2 април, той впоследствие се възстанови, което предполага, че търговският обмен между двете държави остава силен.
По оценка на икономисти на агенция „Блумбърг“, въпросните мита представляват шок от около 23% за швейцарската икономика, който би отнел грубо 1% от БВП в средносрочен план.
За Берн няма кой знае колко алтернативи, но една от тях е да предложи да купи втечнен природен газ от Съединените щати. Въпреки че алпийската нация, която няма излаз на море, използва основно енергия, добита от водноелектрически и атомни централи, тя употребява и малки количества газ, предимно през зимата, за да смекчи колебанията в енергийните си доставки. И ако реши да внася повече газ, суровината ще трябва да се доставя през съседни страни, което потенциално би могло да увеличи разходите за транзит.
Засега надеждите са, че Келер-Сутер и правителството ще постигнат по-добра сделка. Базовият борсов индекс на Швейцария SMI се понижи само с 0,45% към 15:37 ч. българско време на 4 август.
„Очакваме преговорите да доближат швейцарската митническа ставка от 39% до договорените с Европейския съюз 15 процента“, заявиха инвестиционните стратези на Lombard Odier в анализ за клиентите си. И добавиха, че „в слабо вероятния случай, този търговски спор да не бъде разрешен“, ще преразгледат прогнозата си за брутния вътрешен продукт.
Предвид „нестабилността на решенията, които видяхме от страна на Съединените щати“, има надежда да се намери решение, коментира пред „Блумбърг“ Франциска Райзер, депутат от Зелената партия. Но отбеляза, че „от друга страна, трябва да направим политически заключения от ситуацията и да признаем, че – поне при администрацията на Тръмп – Америка вече не е надежден партньор“. Което означава, че „трябва да засилим сътрудничеството с ЕС и да се координираме по-тясно с нашите европейски партньори.“
