Исландия отново е най-скъпата страна в света, изпреварвайки Швейцария за първи път от години насам, показват изчисления на местен синдикат. Скъпотията в страната на огъня и леда вече надвишава ценовите равнища в Швейцария с 3 процентни пункта, според Вилялмур Хилмарсон – икономист от синдиката на служителите Viska, който е използвал данни на „Евростат“ и на Исландската централна банка. За последен път цените в Исландия са надхвърлили швейцарските през 2018 г., според „Евростат“.
На практика, според анализа на Viska, страната е значително по-скъпа от повечето други държави в световния топ 10 на световния елит по този показател. Цените на острова сега са с 84% по-високи от средните за 27 европейски държави и значително над тези в скандинавските съседи. За сравнение, средната разлика в цените между Исландия и Европа през последните 30 години е 42 процента.
В сравнение с другите скандинавски страни, исландските цени са по-високи в повечето категории: на хранителните продукти, включително месните, – с 44% като цяло, а само месните са със 71% по-скъпи. Исландците също така плащат средно с 40% повече за автомобили от другите скандинавски потребители.
По-високите заплати в Исландия не обясняват напълно сериозните суми за издръжка на живота. . Всъщност, разликата в цените между Исландия и другите скандинавски страни е почти двойно по-голяма от разликата в заплащането.
Развоят на събитията илюстрира предизвикателствата пред малката атлантическа икономика, която в исторически план е податлива на възходи и падения. Следпандемичният бум в туризма – основният двигател на растеж – подхрани икономическото възстановяване и повишението на цените, което централните банкери се борят да овладеят.
„Туризмът е огромен фактор за инфлацията на услугите. Натискът върху търсенето от сектора е повишил заплатите“, отбелязва Хилмарсон. И добавя, че „друг голям компонент е жилищното строителство, което е пряко засегнато от туристическия бранш, защото туристите се конкурират с жителите за жилища, например чрез AirBnB.“
Принос, според Viska, имат и високите вносни мита на Исландия и ограничената пазарна конкуренция при сравнително силна исландска крона. Перспективите предполагат по-слаб износ, обезценяване на кроната и намалена покупателна способност, освен ако Рейкявик не успее да свали инфлацията под нивото в търговските партньори.
Неотдавнашно проучване на туристическия съвет на страната показа, че по-високите разходи започват да възпират посетителите. „В дългосрочен план Исландия не изгражда продуктивни сектори“, посочва Хилмарсон. „Ние зависим твърде много от трудоемки индустрии, които непрекъснато ще създават инфлационен натиск. Трябва да насърчаваме повече стълбове (на растеж)“, добавя той.
