Германия, фаворитът в Група „E“ на Световното първенство по футбол през 2026 г., което се открива на 11 юни в САЩ, Канада и Мексико, ще се опита да компенсира по най-добрия възможен начин провалите си от предишни турнири. За целта първо трябва успешно да победи силните в защита отбори от Еквадор и Кот д’Ивоар, както и отбора от мъничкото Кюрасао, които участват за първи път на световното първенство.
Първият мач е на 14 юни между Германия и Кюрасао на „NRG Стейдиъм“ (NRG Stadium) – мултифункционален стадион в Хюстън, Тексас. Официално е открит през 2002, като цената му е 352 милиона щ.д. и е първият стадион в Националната футболна лига с подвижен покрив. Освен срещи по американски футбол на него се провеждат и футболни мачове, родео, концерти, мотокрос, кеч събития и други. Често мачове на него играят националните отбори по футбол на САЩ и Мексико.
Следната шега за Германия, това футболно чудовище, е подходяща:
колкото и да се стараят в Северна Америка, няма да могат да се представят по-зле, отколкото на предишните два турнира. Е, да, както през 2018 г. в Русия, така и през 2022 г. в Катар, германците успяха да отпаднат след груповата фаза. Тези неудобни неуспехи доведоха до поредица от кадрови и стилистични реформи, както и до назначаването на Юлиан Нагелсман за треньор на Германия. По елитните стандарти той дори не е млад, а е в предучилищна възраст: той отива на първото си Световно първенство на 38 години.
Нагелсман е по-млад, например, от изключителния вратар Мануел Нойер, когото треньорът внезапно убеждава да се върне в националния отбор преди турнира, повдигайки любопитен въпрос: дали Оливер Бауман, който се труди толкова добре през квалификациите, наистина ще загуби позицията си на номер едно заради легенда?
Но той, разбира се, не е основната грижа за тези, които подкрепят германците. Те наистина са невероятно интригуващи със своя потенциал, който всъщност може да изглежда толкова обещаващ, че човек дори може да мечтае за изключителни постижения. Преди две години, с Нагелсман, тогава на 36 години, германският национален отбор се състезава на Европейското първенство на родна земя и оставя много добро впечатление. Те отпаднаха на четвъртфиналите, губейки в продълженията от Испания, която стана шампион и, безспорно, бе най-силният отбор в състезанието. Оттогава изглежда, че нищо лошо не се е случило на германците. Разбира се, те загубиха някои играчи, но много ветерани, като Джошуа Кимих, Джонатан Тах, Антонио Рюдигер и Леон Горецка, останаха на линия, а младите играчи, особено Флориан Вирц и Джамал Мусиала, от които се очаква да правят всякакви иновативни движения в атака, се подобриха.
Няма нищо в състава им или в снимките от последните им мачове, което би подсказало директно уязвимостта на Германия.
Те са солидни навсякъде (защитата им обаче се срина през март, като допуснаха три гола от швейцарците, но все пак удържаха победата). Скоростта им може да не е невероятна, но боравенето им с топката като цяло е приятно за гледане. Феновете обаче са измъчвани, заедно с вратаря, от въпроса на кого Нагелсман ще се довери да ръководи атаката – Кай Хаверц, който се отличава повече в подаванията, отколкото в завършващите удари, или Ник Волтемада, който е отбелязал повече голове в завършващите удари и защитата от всеки друг – но това е приятно мъчение. Катастрофа е малко вероятна във всеки случай. Освен това, Вирц, Мусиала, ако възвърне формата си след контузиите си (той се бори от миналогодишното Световно клубно първенство, където си счупи крака), и Горецка ще осигурят подкрепа от дълбочина, компенсирайки евентуални недостатъци. А има и уайлд кард, който малцина от неговите конкуренти притежават. Ленарт Карл, на 18 години, вече е създал магически моменти и цели мачове за „Байерн“. Специфичният характер на този германски отбор означава, че той се справя по-добре срещу противници, които не настъпват напред. Той е предназначен повече за методични пробиви в крепостите на противника, отколкото за бързи атаки. И това е съвсем уместно, защото най-опасните противници на германците са именно тези, които обичат да се окопават.
Отборът на Кот д’Ивоар,
един от флагманите на Африканския континет, сега е под ръководството на треньора Емерс Фае.
Фокусът на играчите е върху благоразумието и дисциплината, водени от опитни играчи със значителен опит в сериозни европейски лиги: Франк Кеси, Секо Фофана, Еманюел Агбаду. Числата са твърде красноречиви, за да бъдат игнорирани. В десет мача от африканските квалификации, отборът не е допуснал нито един гол! И ако някой е обезпокоен от слабата репутация на някои от опонентите си, трябва да гледа отново приятелските мачове на националния отбор на Кот д’Ивоар през март срещу не чак толкова беззъбите корейци и шотландци. Отново нула допуснати голове.
Статистиката също върши добра работа, описвайки
националния отбор на Еквадор –
този път в южноамериканските квалификации, където не можеш просто да се разминеш.
В 18 мача само 5 гола, отбелязани от противници във вратата на Еквадор. Или още по-точно. Еквадорците смениха треньорите си по време на квалификациите. Настоящият треньор Себастиан Бекасезе води отбора в 12 мача. И в тях еквадорците допуснаха два гола! Никой не знаеше как да пробие защитата им, включително световните шампиони Аржентина. Всичко това се дължеше на добрата организация на играта и висококачествените играчи в защита и халфовата линия – Первис Еступинян, Анхело Пресиадо, Моисес Кайседо. Ако само някой беше помогнал на вечния Енер Валенсия в атака, еквадорците можеха да се считат за претенденти за значителни постижения.
Най-малката държава, класирала се някога за Световното първенство.
Първо участие в Мондиала. Най-възрастният треньор, водил някога отбор на Световно първенство.
Футболистите от Кюрасао, с население от 150 000 души, водени от 78-годишния треньор Дик Адвокат, вече можеха да се смятат за герои, просто след като са заслужили правото да излязат на северноамериканския терен. Трудно е да се очакват други подвизи от тях, предвид скромния характер на отбора, който е съставен предимно от доста обикновени футболисти от доста обикновени европейски клубове.
