ОИСР предупреждава, че при провал на усилията за разрешаване на енергийната криза в Близкия изток светът ще попадне в „мрачен сценарий“ на намаляващ растеж и доста по-високи лихвени проценти. В публикуваната си на 3 юни Икономически перспективи за 2026-а базираната в Париж организация заяви, че „продължително прекъсване“ на енергийните потоци, което ще продължи през втората половина на 2027 г., ще намали глобалния растеж до 2.1% тази година и до само 1.8% през следващата.
Такива проценти са „изключително ниски извън големи глобални рецесии като световната финансова криза или пандемията“, предупреждава ОИСР, добавяйки, че големите централни банки, като Федералния резерв, ще трябва да реагират, като повишат лихвените проценти с поне половин пункт, за да ограничат инфлационните рискове.
Усилията за излизане отвъд крехкото примирие между Вашингтон и Техеран се провалиха през последните дни, тъй като Иран атакува американска военна база в Кувейт в отговор на американските удари срещу военни цели в южен Иран. Това помрачи надеждите, че е близко споразумението за повторно отваряне на Ормузкия проток за повече кораби. Все пак, в последната си глобална перспектива, централният сценарий на ОИСР предполага, че кризата може да бъде разрешена скоро.
Ако цените на енергията следват текущите нива на фючърсния пазар, глобалният растеж ще намалее тази година до 2.8% от 3.4% през миналата. И ще се повиши с 3.1% през 2027-а. Според този централен сценарий, растежът в Съединените щати ще се забави до 2% през 2026-а от 2.1% през 2025-а, а инфлацията ще достигне 3.7% през тази година – далеч над целевите 2% годишно на Федералния резерв, но по-малко от прогнозираните от ОИСР през март 4.2 процента.
Сред страните от Г-7, Обединеното кралство ще има най-висок общ темп на инфлация през 2026-а, равен на щатските 3.7 процента. ОИСР ревизира умерено прогнозата си за растеж на БВП на Острова за тази година – до 0.9% спрямо предишните 0.7 процента. А през 2027-а икономическият растеж ще се засили до 1.1 процента.
Според централния сценарий, големите централни банки, включително Федералният резерв и „Банк ъф Ингланд“, могат да запазят лихвените проценти непроменени, въпреки краткосрочния скок на инфлацията, посочва ОИСР. Но ако не се постигне мирно споразумение до късните месеци на 2027-а, това би нанесло трайни щети на световното стопанство, предупреждава организацията.
Главният икономист на ОИСР Стефано Скарпета отбелязва: „Надявам се, че вече не сме в сценария с продължителни смущения, защото това е много мрачен сценарий.“ Според тази перспектива, цените на енергията ще са с 50% по-високи от равнищата, наблюдавани в момента на фючърсните пазари.
Ще има „значителен недостиг“ на енергийни продукти и селскостопански и промишлени суровини, произведени от икономиките на Персийския залив, което ще внесе „отпечатък върху потенциалния продукт“, с верижни последици за финансовите пазари и доверието, според ОИСР. Това би могло също така да навреди на инвестициите в изкуствен интелект поради високото енергийно потребление на сектора и предвид значението на стоките от Персийския залив в сектори като полупроводниците.
Основните централни банки ще трябва да повишат лихвените проценти с между 0.5 и 0.75 процентни пункта, за да предотвратят така наречените вторични ефекти от скока на цените на енергията, които се разпространяват в по-широката икономика.
ОИСР добавя, че натискът върху финансите на правителствата ще се увеличи, особено в по-слабите икономики. По-високите лихвени проценти биха ограничили възможностите за маневри на правителствата, за да въведат „мерки по лична преценка за стабилизиране на активността“.
