Основната мисия на законопроекта, която обяснихте във вашите изказвания миналата седмица беше именно целта да отговорим на изискането на Европейската комисия да завършим реформата в сектор ВиК, но онова, което чуваме по време на дебатите и днес, а и миналите дни, е, че се набелязват почти всички проблеми във ВиК сектора и в сектор направление на водите в България, но законопроектът не ги решава по никакъв начин. Това коментира бившият регионален министър в кабинета на Борисов 3 – Николай Нанков и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС по време на дебатите по промените в Закона за водите на второ четене в пленарната зала. Припомняме, че техните вносители – Георги Чакъров и негови съпартийци от „Прогресивна България“ – обявиха, че промените трябва да бъдат приети, тъй като България е поела ангажимент по Националния план за възстановяване и устойчивост. В противен случай рискува да загуби около 400 млн. евро.
Нанков коментира, че миналата седмица Константин Проданов от „Прогресивна България“ звучал много по-убедително за това, че Европейската комисия е приела предложените текстове, като гаранция за приключена реформа в сектора на ВиК.
„Днес чухме нещо по-различно – че се водят ежедневно динамични преговори и за това се предлагат и изменения между първо и второ гласуване, но колеги имайте предвид, че някои от нас имаме дългогодишен и сполучлив опит с комуникацията си с Европейската комисия и вие трябва да убедите пленарната зала ,че тези текстове ще изпълнят онези изисквания, които нашите партньори са ни поставили„, отбеляза още бившият регионален министър, като подчерта, че колегите от Европейската комисия не са слепи и не обичат подобно мимикриращо поведение.
След това Нанков обяви, че в предишното 51-во Народно събрание бил внесъл изцяло нов закон за ВиК, който бил над 151 параграфа и с който в дългосрочен период се решавали проблемите пред ВиК сектора – със социална поносимост на цената на водата и доволни потребители, и доволен мениджмънт на съответните ведомства, които управляват водите.
Вносителят на промените – Георги Чакъров от „Прогресивна България“ обясни, че предложените промени между първо и второ четене са по два закона – Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
„Може би донякъде сбъркахме, но вече си поставихме и няколко други цели и вече предизвикахме дебати, както каза и господин Нанков, върху цялостната уреждаща нормативна база на този изключително труден сектор„, призна Чакъров, след което открои спорните моменти.
Първият е свързан с консолидацията. По този повод депутатът от „Прогресивна България“ обясни, че между първо и второ четене са направили промяна и вместо термина „община“ са записали „административно-териториална единица“. Направили го, защото така ще дадат възможности и на 15 общински дружества да обслужват ВиК мрежите, както досега.
„Петнадесет общини от 265 никак не е много – това е миноритарен дял при операторите, които обслужват мрежите, но го правим, за да насърчим консолидацията. Тоест, опитваме се не да отнемем възможността на съществуването на тези дружества, а да създадем условия, при които те да имат възможност да го направят осъзнато и в полза на местните си общности„, обясни Чакъров.
Това, което е заложено с промените, е КЕВР да насърчава процесите по консолидация на обособените територии с идеята това да води до подобряване качествата на ВиК услугите, намаляване на оперативните разходи за дейността, повишаване на инвестиционния капацитет и финансовата стабилност на ВиК оператора, постигане и на по-висока ефективност при управление на активите и на социално поносима цена на Ви услугите.
При одобряване на плановете от страна на КЕВР, ще могат да бъдат предвидени и стимули за операторите, които предоставят услуги в рамките на консолидираната обособена територия или на такава, която е в процес на консолидиране, добави Чакъров.
По отношение на стимулите той разясни, че те могат да включват признаване на разходи, свързани с консолидацията, по-дълъг период на валидност на бизнес плана и други механизми, определени с наредба на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Чакъров изрази съжаление, че тези промени се правят в толкова кратки срокове, като обърна внимание, че този законопроект е трябвало да се гледа в предишни мандати на Народното събране, за да не трябва сега мнозинството да се притеснява, че ще загуби парите по Националния план за възстановяване и устойчивост.
„Дори и в момента да сбъркаме и да не получим тази отчакваната санкция, поне няма да загубим парите, а само ще ги отложим. Докато има риск, ако не предприемем нищо, действително тези средства се загубят„, призна депутатът от „Прогресивна България“.
След това той засегна втория спорен момент – свързан с търсенето на социално поносимата цена и пояснявайки, че за първи път се предлага разделяне на битови и небитови потребители.
Между първо и второ четене вносителите на законопроекта са включили допълнително към битовите домакинства и училищата, и социалните здравни заведения, и читалищата, и молитвените домове и манастири. Освен това малките предприятия, които изразходват месечно до 25 кубични метра, също ще се „таксуват“ като битови.
„Тези 25 кубични метри не са измислени от нас – те са ни дадени от МРРБ“, добави Чакъров, обяснявайки, че идеята била да не се утежняват условията, в които се развиват малките бизнеси.
Третият спорен момент бил свързан с това с промените да не се направи така, че да се спре подаването и най-вече одобрението на бизнес-плановете на операторите от страна на КЕВР – нещо, което комисията трябва да направи до края на годината. Ето защо вносителите от „Прогресивна България“ внимателно доразписали всички онези нормативни стъпки, така че нормативната уредба да се подреди и да се запишат двете цени за битови и небитови потребители.
Станислав Анастасов от ДПС настоя да не се извършва насилствена консолидация, отбелязвайки, че от ДПС имат кметове на общини, които управляват ВиК оператори, които не са част от консолидираните, а и не искат да станат част от тях, защото смятат, че по начина, по който работят, постигат по-добро качество на услугата. По думите на Анастасов това се доказвало от самите граждани, които твърдят, че цената на водата, която плащат, е по-ниска от тази на консолидираните оператори.
Ето защо Анастасов поиска гаранции, че няма да има насилствена консолидация, на което Чакъров му отговори, че може да му даде само своята дума. По-конкретно Анастасов искаше да знае, дали финансовият ресурс, който се отделя било по национални, било по европейски програми, няма да бъде насочен само към консолидираните ВиК-оператори. След това депутатът от ДПС обяви, че в промените е заложена една витиевата дефиниция за цена с формулировката, че трябва да се постигне разходно ориентирана и социално поносима цена на ВиК услугите.
Чакъров му отговори, че сега от „Прогресивна България“ търпят удари точно защото се стремят да запазят въпросните 15 ВиК дружества, които се управляват от общините. Той припомни, че не за първи път България има опит с подобно насилствено поведение – такова било то и през двата изминали периоди на действие на Оперативна програма „Околна среда“, когато асоциации, които не са консолидирани на територията на област, не можели да кандидатстват за евросредства по оперативната програма.
В крайна сметка депутатите приеха предлаганите промени в Закона за водите – с новите промени – и за разделянето на цените на водата за битовите и небитовите потребители и за смяна на термина „община“ с „административно-териториална единица“.
Не се прие предложението на Искра Михайлова от ДПС да има оценка на въздействието, за да се види какъв ще е общият ефект върху всички заинтересовани страни от предлаганите промени в Закона за водите. „За“ предложението й гласуваха 38 депутати – двама от „Прогресивна България“, 5 от ГЕРБ-СДС, 15 от ДПС, 9 от „Продължаваме промяната“ (Богдан Богданов от ПП подчерта изрично, че ще го направят), 7 от „Възраждане“.
„Против“ предлаганата оценка на въздействието гласуваха 23 народни представители, като всички те бяха от „Прогресивна България“. „Въздържал се“ бяха 100 депутати – 89 от „Прогресивна България“, двама от ГЕРБ-СДС и 9 от „Демократична България“.
