Изкуственият интелект се превърна в двигател на една от най-мащабните технологични трансформации в съвременната история. От чатботове и генератори на изображения до автономни системи и индустриални приложения, новите технологии променят начина, по който работят компаниите, администрациите и обществата. Зад тази революция обаче стои огромна физическа инфраструктура от центрове за данни, която изисква все повече електроенергия, вода и земна площ. Според нов доклад на Организацията на обединените нации именно тази инфраструктура може да се превърне в едно от най-сериозните екологични предизвикателства на следващото десетилетие.
Изследването е първото по рода си, което анализира едновременно въглеродния, водния и земния отпечатък на изкуствения интелект. Авторите предупреждават, че фокусирането единствено върху въглеродните емисии дава непълна и често подвеждаща представа за реалното въздействие на сектора върху околната среда.
Прогнозите показват, че до 2030 г. центровете за данни, обслужващи системите за изкуствен интелект, могат да достигнат годишно потребление от 945 тераватчаса електроенергия. За сравнение, това количество е почти три пъти по-голямо от общото потребление на Пакистан, Бангладеш и Нигерия, които са държави с население над 650 милиона души. Ако центровете за данни представляваха самостоятелна държава, те щяха да се наредят сред най-големите потребители на електроенергия в света.
През 2025 г. глобалното потребление на електроенергия от центрове за данни достигна приблизително 448 тераватчаса. Само за пет години се очаква този показател да се увеличи повече от два пъти. В Европа ситуацията е сходна. Потреблението на центровете за данни на континента се оценява на около 62 тераватчаса годишно, като до края на десетилетието може да надхвърли 150 тераватчаса. Това би означавало около пет процента от цялото европейско търсене на електроенергия.
Въглеродният отпечатък показва само част от картината
Досега повечето анализи на устойчивостта на изкуствения интелект се концентрираха върху количеството въглеродни емисии, отделяни при обучението на големите езикови модели. Докладът на ООН показва, че подобен подход пропуска две други критично важни измерения – потреблението на вода и използването на територия.
Според изследването до 2030 г. водният отпечатък на инфраструктурата за изкуствен интелект може да достигне равнище, еквивалентно на годишните битови нужди на около 1,3 милиарда души. Причината е, че огромните сървърни комплекси изискват постоянни охлаждащи системи, а производството на електроенергия също консумира значителни количества вода.
Паралелно с това земният отпечатък може да надхвърли 14 500 квадратни километра. В тази сметка се включват не само самите центрове за данни, но и инфраструктурата за производство на електроенергия, транспортните мрежи и добивът на суровини, необходими за производството на хардуер.
Изследователите обръщат специално внимание на факта, че трите екологични показателя често се движат в противоположни посоки. Енергийни решения, които намаляват въглеродните емисии, невинаги са благоприятни за водните ресурси или земеползването. Според доклада преминаването от въглища към определени форми на биоенергия, като слънце и вятър, може да намали въглеродния отпечатък с около 70 процента на произведен киловатчас, но същевременно да увеличи водния отпечатък над 30 пъти и земния отпечатък близо 100 пъти.
Това поставя под въпрос традиционното разбиране за „зелени“ технологии. По този начин една политика може да изглежда успешна от гледна точка на климата, но може да създава сериозни проблеми в райони, които вече страдат от недостиг на вода или ограничени земни ресурси.
Допълнителен проблем е фактът, че общественото внимание е насочено основно към обучението на моделите, а не към тяхната ежедневна експлоатация. Обучението на GPT-3 например изисква приблизително 1,3 гигаватчаса електроенергия, докато оценките за GPT-4 варират между 50 и 70 гигаватчаса. Макар тези стойности да изглеждат впечатляващи, анализът показва, че между 80 и 90 процента от общото енергийно потребление идва след пускането на моделите в реална употреба.
Една широко използвана услуга с изкуствен интелект може да обработва около 2,5 милиарда заявки дневно. Натрупването на милиарди взаимодействия генерира много по-голям разход на ресурси от първоначалното обучение на системата. Именно ежедневната употреба се превръща в основния двигател на нарастващото потребление.
Разликите между отделните приложения също са значителни. Генерирането на изображение може да изисква над хиляда пъти повече енергия от стандартна текстова класификация, а създаването на видео съдържание е още по-ресурсоемко. Кратък видеоклип, генериран чрез изкуствен интелект, може да консумира количество енергия, сравнимо с обработката на стотици хиляди автоматични проверки за спам.
Центровете за данни променят местните икономики
Докладът подчертава, че ползите от изкуствения интелект са глобални, но екологичните и социалните разходи често се концентрират в конкретни региони. Това създава ново измерение на неравенството в дигиталната икономика.
Ирландия е сред най-ярките примери. През 2023 г. центровете за данни са потребявали над 20 процента от цялата електроенергия в страната. Това е най-високият дял в света спрямо населението и надвишава потреблението на всички градски домакинства в страната. Натискът върху енергийната система е толкова силен, че операторът на националната мрежа ограничи новите разрешителни за изграждане на подобни съоръжения в района на Дъблин до 2028 година.
В Мексико регионът Керетаро се сблъсква с растящо натоварване върху водните ресурси заради разширяването на центровете за данни на фона на продължителни суши. Подобни опасения възникнаха и в Уругвай, където инвестиционни планове за нови съоръжения съвпаднаха с тежка водна криза. През 2023 г. жителите на Монтевидео бяха изправени пред сериозни проблеми с качеството на питейната вода след продължителен период на засушаване.
Освен за потреблението на ресурси, изследването предупреждава и за нарастващата вълна от електронни отпадъци. До края на десетилетието инфраструктурата за изкуствен интелект може да генерира до 2.5 милиона тона електронни отпадъци годишно. Това количество е сравнимо с масата на приблизително 250 Айфелови кули. Значителна част от тези отпадъци вероятно ще бъде насочена към държави с по-слабо развита система за рециклиране и управление на опасни материали.
Проблемите започват още по-рано във веригата на доставки. Производството на сървъри, графични процесори и специализирани чипове изисква големи количества литий, кобалт, мед и редкоземни елементи. Добивът на тези суровини често се извършва в развиващи се държави, където екологичните стандарти и условията на труд остават спорен въпрос.
Допълнително предизвикателство е географската концентрация на инфраструктурата. Над 90 процента от специализирания изчислителен капацитет за изкуствен интелект се намира в Съединените щати и Китай. Само няколко десетки държави разполагат със значителни собствени мощности, докато повече от 150 страни остават зависими от чуждестранни доставчици на изчислителни ресурси.
Тази концентрация поставя въпроси не само за икономическата конкурентоспособност, но и за технологичния суверенитет. Зависимостта от инфраструктура, контролирана от външни компании или държави, ограничава възможностите на правителствата да определят самостоятелно политики за управление на данните, сигурността и цифровото развитие.
Именно поради тази причина Европейският съюз все по-настойчиво обвързва развитието на изкуствения интелект с екологични и енергийни изисквания. Брюксел настоява операторите на центрове за данни да предоставят по-подробна информация за своята ефективност и въздействие върху околната среда. Според наличните данни обаче значителна част от компаниите все още не изпълняват напълно задълженията си за докладване.
Авторите на доклада на ООН предупреждават, че ако правителствата и индустрията продължат да оценяват устойчивостта единствено чрез въглеродните емисии, съществува риск проблемът да бъде прехвърлен от една сфера в друга. Реалната устойчивост на изкуствения интелект ще зависи от способността на държавите, компаниите и инвеститорите да управляват едновременно натиска върху енергията, водата, земята и суровините, които поддържат дигиталната икономика на бъдещето.
Линк към доклада на ООН: https://news.un.org/en/story/2026/06/1167658
