Група L, последната група, подредена по азбучен ред за Световното първенство по футбол, което започва на 11 юни, е може би най-озадачаващата от дванадесетте квартета. Тя включва Англия, без цяла група забележителни играчи, които не бяха включени в състава, но с необичайно добро представяне в квалификациите. Тук са хърватите, които блестят с имена, но вече карат хората да се самосъжаляват поради възрастта на своите лидери, непостоянните ганайци и доста скромните панамци, които въпреки това постигнаха доста прилични резултати през настоящото десетилетие.
Първият мач от групата е на 17 юни между Англия и Хърватия на „AT&T Стейдиъм“ (AT&T Stadium) e стадион с подвижен покрив в Арлингтън, Тексас.
Фаворитът в тази група – Англия,
след цяла ера под ръководството на опитния си мениджър Гарет Саутгейт, под чието ръководство английският отбор придоби доста привлекателен стил и стабилност, се доближи до спечелване на титли, но така и не спечели такава. Томас Тухел изненада всички със състава си за Световното първенство като не включи цял отбор от изпитани и истински играчи – Хари Магуайър, Фил Фоден, Коул Палмър, Трент Александър-Арнолд. Те бяха заменени от по-свежи сили като Нико О’Райли и Елиът Андерсън.
Промените в състава обаче далеч не са първата изненада от Тухел.
Всеки, който иска Англия най-накрая да постигне победа в голям турнир, нещо, което не е постигала точно 60 години, от Световното първенство през 1966 г. на родна земя, определено трябва да провери как се е представила в квалификациите. Самата статистика е шокираща. Осем победи от осем, разбира се, са слаб аргумент, като се има предвид, че противниците бяха Сърбия, Албания, Латвия и Андора. Но важното е, че в тези осем мача Англия не допусна нито един гол. Още по-удивително е как се е стигнало до това. Всеки, който си мисли, че се дължи на изключителна предпазливост, дълбоко греши.
Под ръководството на Тухел атакуващата тенденция в английския стил е станала толкова ясно изразена, че понякога изглежда сякаш играят с петима нападатели за дълги периоди, а не само спорадично, без да се интересуват например от пролуките, които се отварят по фланговете. Ще бъде интересно да се види дали ще могат да се откажат, когато Световното първенство стигне до мачове срещу по-силни отбори.Но като цяло този английски отбор, дори без Магуайър и Фоден, изглежда доста привлекателно на хартия. Хари Кейн имаше такъв сезон в „Байерн“, че ако приключише точно сега, щеше да се смята за водещ претендент за „Златната топка“. Такъв централен нападател от най-висока класа в такава отлична форма е сбъдната мечта за всеки отбор. Но всеки отбор не би имал нищо против да има Букайо Сака и Джуд Белингам в атака с централния си нападател. И те биха харесали също Деклан Райс и Елиът Андерсън, двама силни дефанзивни халфове, усвоили изкуството да споделят отговорности, които ще бъдат тествани в откриващия мач от груповата фаза срещу отбор, чийто статус е напълно неясен.
Хърватия, призьор в предишните две световни първенства, има силна репутация.
Но марката, която вече е в упадък, е твърде очевидна за всеки, който е видял, да речем, колко скучен и блед изглеждаше хърватският отбор на Европейското първенство преди две години.
Тя все още се гордее с богатство от умения и талант. Но почти всичко това е в ръцете на играчи над 30 години – Андрей Крамарич, Иван Перишич, Марио Пашалич, Матео Ковачич и 40-годишният Лука Модрич, все още безспорен лидер. Никой от тези играчи, играчи от някога ужасно опасната хърватска атака, все още не е намерил еквивалентен заместник. И единственият ключов играч в разцвета на силите си в отбора – защитният силен Йошко Гвардиол – се завърна на терена едва през месец май след няколко месеца паузи поради фрактура и кой знае дали изобщо е възвърнал формата си. А постигането дори на относителен успех на предстоящото Световно първенство, което започва на фона на тревожни прогнози за времето, предсказващи парещи температури, изглежда невъзможно.
Гана е един от онези отбори, чийто потенциал е сериозно поставен под въпрос.
Те играха много добре в африканските квалификации, но представянето им в приятелските мачове беше мрачно. През последните шест месеца бяха победени от всички – от Япония и Корея, Германия и Австрия, до Мексико. Вярно е, че наскоро успяха да прекъснат тази мрачна серия с посредствено равенство срещу Уелс, но е малко вероятно това да е осигурило някакъв подем сред феновете на националния отбор на Гана, който претърпя уволнението на треньора си през март, в разгара на кризата. Ото Адо беше отстранен и заменен от възрастния тактически гуру Карлос Кейрош.
И основният проблем, пред който е изправен в момента, е как да запуши атакуващата дупка, оставена от контузията на квадрицепса на Мохамед Кудус. Той беше ключов елемент в тази линия. Всичко в Гана се въртеше около него, а партньорството му с Антоан Семеньо, който избухна на сцената на английската Висша лига миналия сезон с остротата и окото си за вратата, можеше да бъде едно от най-страхотните в турнира. Но сега това партньорство е изчезнало. Семеньо ще трябва да работи предимно с избледняващия ветеран Джордан Айю, докато Кейруш ще трябва да се моли крехката му защита да издържи.
Панама, разбираемо, е един от онези отбори, от които не се очаква да се развият.
Но си струва да се отбележи, че те се представиха доста добре през последните години в различни регионални турнири – предимно в зоната си КОНКАКАФ за страните от Северна и Централна Америка – и дори стигнаха до четвъртфиналите на Копа Америка през 2024 г., състезание с участието на най-силните южноамерикански отбори.
Тревожното при тях е доста скромният бекграунд на играчите им (от тези, които се откроиха в големите европейски лиги през сезона, единственият, който си струва да се спомене, е техничният защитник Амир Мурийо от „Бешикташ“) и напредналата възраст на основното им ядро.
В това отношение панамците са наравно с хърватите.
