Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши трите основни лихвени проценти на еврозоната с по 25 базови пункта всеки на официалното съвещание на Управителния съвет, приключило на 11 юни. С което, считано от 17 юни, депозитна лихва ще бъде 2.25%, основните операции по рефинансиране ще се облагат с 2.40%, а краткосрочната кредитна лихва става 2.65 процента. Новината не изненада пазарните играчи, които бяха вкарали в цените на лихвените контракти почти 100% шанс за такъв ръст. Основната причина е продължаващата вече четвърти месец размяна на удари в Персийския залив, които качват инфлацията над целевите параметри.
В официалното съобщение след края на двудневното заседание, ЕЦБ отбелязва, че Управителният съвет е поел ангажимент да определя парична политика, която да гарантира стабилизиране на инфлацията на целевото ниво от 2% годишно в средносрочен план. „Войната в Близкия изток генерира инфлационен натиск и решението за повишаване на лихвените проценти е стабилно в редица сценарии, очертаващи как може да се развие шокът и да повлияе на средносрочните перспективи за еврозоната“, посочват централните банкери в изявлението си.
Институцията е ревизирала нагоре и инфлационните си прогнози, като новите предвиждания са инфлацията в еврозоната да бъде средно 3% през 2026-а, след което да се охлади до 2.3% през 2027-а и до 2% през 2028 година. Корекцията се налага в отговор на очакванията за по-високи цени на енергията, които да подхранят ценови ръсти при храните, стоките и услугите.
Същевременно, оценките за икономическия растеж на блока на еврото за тази и за следващата година са коригирани надолу до средно 0.8% през 2026-а, 1.2% през 2027-а и 1.5% през 2028-а. година.
Паричните стратези отбелязват, че икономическите перспективи са орязани, за да отразят „по-сериозното въздействие на войната върху пазарите на суровини и стоки, реалните доходи и доверието“.
„Перспективите остават несигурни, с рискове за инфлацията и рискове за икономическия растеж“, се казва в изявлението на ЕЦБ. „Пълните последици от войната за средносрочната инфлация и растеж ще зависят от интензивността и продължителността на шока в цените на енергията, както и от мащаба на неговите косвени и вторични ефекти.“
Войната в Иран, която наскоро премина 100-дневната граница, причини глобален шок в цените на енергията, тъй като затварянето на водния път през Ормузкия проток и унищожаването на съоръжения за производство на енергия в Близкия изток предизвикаха сериозни ограничения в доставките. Крехкото прекратяване на огъня остава в сила, но напрежението между Вашингтон и Техеран ескалира през последните дни.
Михаел Херцум – икономист в немския мениджър на активи Union Investment, нарече решението от 11 юни „предпазна мярка“, която „не бележи началото на нов цикъл на затягане на лихвената политика“.
Сийма Шах – главен глобален стратег в Principal Asset Management, обаче смята, че „комбинацията от по-високи инфлационни прогнози и само незначително понижаване на растежа показва, че ЕЦБ трябва да има ясна представа за справяне с инфлационните рискове“. Според нея, последните прогнози „сочатче това далеч не е еднократен ход, като е вероятно по-нататъшно затягане, тъй като политиците се стремят да овладеят инфлационния шок“.
Холгер Шмидинг – главен икономист на германската Berenberg Bank, нарече решението за лихвените проценти „политическа грешка“, която ще нанесе „нов удар“ на растежа в блока на еврото. „ЕЦБ трябва да се справи с неблагоприятния шок от предлагането, вместо да отслабва допълнително икономиката на еврозоната“, написа Шмидинг в анализ за клиентите преди решението.
Търговците залагат на поне още едно увеличение на лихвения процент с 25 базови пункта до края на годината, тъй като политиците се борят с ценови натиск, подхранван от прекъсването на енергийната инфраструктура в Близкия изток и блокадите на Ормузкия проток от началото на конфликта. През май потребителските цени се повишиха до 3.2%, задържайки се над целевите 2% на централните банкери за трети пореден месец.
ЕЦБ е първата централна банка на Г-7, повишила лихвените проценти. Очакванията са, че тя ще бъде последвана от „Банк ъф Джъпен“, която ще проведе съвещанието си за паричната политика през идната седмица. Икономисти, анкетирани от агенция „Ройтерс“, предвиждат, че основната японска лихва ще стане 1% – с четвърт пункт над сегашните 0.75 процента.
Еврото не беше особено развълнувано от новината за лихвения ръст и се търгуваше малко над 1.1520 щ. долара.
