Интравенозното приложение на лекарствени продукти е медицинска манипулация, която се извършва в лечебни заведения от медицински специалисти. Недопустимо е интравенозното приложение на хранителни добавки, козметични продукти, както и на лекарствени продукти, които не са получили разрешение за употреба в България. Недопустимо е извършването на венозни инжекции и интравенозни инфузии от лица без квалификация от съответната медицинска професия, независимо дали в лечебно или извън лечебно заведение. Това обяви министърът на здравеопазването Катя Ивкова по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос на депутата от „Демократична България“ Анна Бодакова. Тя се интересуваше от нерегламентираната търговия с инжекционни препарати и пептидни продукти, рекламирани като средство за отслабване и подобряване на здравето в различни онлайн платформи, включително от инфлуенсъри. Когато някой желае да си закупи продукта, който се инжектира венозно, му се дава указание да гледа кратък видеоклип и така да се информира как да си бие инжекцията.
Катя Ивкова бе категорична, че по силата на действащото законодателство у нас е забранено да се предлагат лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, по интернет – през интернет страници, електронни магазини, социални мрежи или други онлайн канали. Тя добави и че Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) извършва регулярна проверка на съдържанието на различни сайтове, извършващи нерегламентирана онлайн търговия с продукти, съдържащи пептидни вещества.
Уточни, че при повечето проверки се установяват обяви за продажба на множество лекарствени продукти с режим на отпускане по лекарско предписание. Подчерта, че за някои от добавките няма разрешение за употреба не само в България, но и изобщо в света, тъй като са на етап клинични изпитвания.
Министър Ивкова отбеляза, че Изпълнителната агенция по лекарствата не притежава законови правомощия да извършва процесуално следствени действия за установяване и издирване на хората, извършващи незаконната търговия по интернет с лекарствени продукти, както и да разпорежда спирането на интернет сайтовете, когато установи, че те нарушават Закона на лекарствените продукти в хуманната медицина. За това всеки сигнал за нерегламентирано предлагане на лекарствени продукти в интернет пространството се препраща към Дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП.
Здравният министър добави и че през изминалите години Изпълнителната агенция по лекарствата е участвала активно в международни операции за борба с незаконната търговия с лекарствени продукти, като Операция „Пангея“, организирана от Интерпол (5:50) и Операция „Щит“, организирана от „Европол“. Освен това служители на ИАЛ са в редовен контакт с чуждестранни компетентни органи и агенции от Европейския съюз, с които постоянно обменят опит и оперативна информация за противодействие на подобни нерегламатирани практики в интернет пространството.
С цел защита на общественото здраве, ИАЛ публикува на интернет страницата си в раздел „За гражданите“ предупреждения, свързани с продажбите на незаконни лекарства и фалшифицирани рецепторни агонисти по интернет и социалните медии.
