В продължение на 40 дни американски и израелски самолети бомбардираха планините около Язд, опитвайки се да унищожат един от най-важните военни проекти на Иран: „ракетните градове“ – заровен ракетен комплекс, издълбан дълбоко в гранита над древния град в пустинята. Въпреки всичко, според жителите, иранските ракети продължават да стрелят. „Американските и израелските сили продължиха да бомбардират тези планини“, казва жител на Язд. „И Иран продължи да изстрелва ракети до последния момент преди прекратяването на огъня.“
Устойчивостта на подземните „ракетни градове“ на Иран се превърна в един от най-значимите и оспорвани въпроси след американско-израелските бомбардировки по-рано тази година. Докато американският президент Доналд Тръмп акцентира върху щетите, нанесени на съоръженията, пред ирански служители и някои външни анализатори, войната доказа, че ракетните сили на ислямската република могат да бъдат увредени, но не и унищожени. Голяма част от арсенала на Техеран е отново готов за следващата конфронтация.
Това помогна на Техеран да запази ядрото на своята асиметрична стратегия срещу Съединените щати и Израел, окуражавайки го да заплашва корабоплаването и енергийната инфраструктура в Персийския залив дори след седмици бомбардировки. В престрелки с евреите и американците тази седмица, Корпусът на гвардейците на ислямската революция изстреля множество балистични ракетни залпове.
Информиран източник от режима заяви, че войната и съдбата на ракетните градове са затвърдили фундаментално убеждението на ръководството, че военната сила, а не дипломацията, остава крайният гарант за сигурността.
„Повече от всякога стигнахме до заключението, че изграждането на доверие е безсмислена стратегия“, коментира той. „Само силата може да служи като възпиращ фактор, а не споровете в международни форуми за нашите права. Врагът трябва да бъде убеден в нашите възможности и никога повече не трябва да му се позволява да греши. Иран демонстрира на практика, че е готов да стигне по-далеч от противниците си.“
Източникът твърди, че ракетният комплекс Язд се простира на около 500 метра в околните гранитни планини и че е останал в експлоатация през целия конфликт. Бомбардировките са разрушили входовете към ракетните градове, каза той, но те са били отворени отново сравнително бързо.
В речта си, с която започна войната на 28 февруари, Тръмп заяви: „Ще унищожим ракетите им и ще сринем със земята ракетната им индустрия. Тя ще бъде напълно унищожена отново.“ През април Израел заяви, че повечето ирански пускови установки са „изведени от експлоатация“.
Но оценките на американското разузнаване, публикувани в американските медии, предполагат, че Иран все още разполага с приблизително 70% от мобилните си пускови установки и с около 70% от предвоенния си ракетен арсенал. И посочват също, че Техеран е възстановил достъпа до много от своите ракетни обекти, пускови комплекси и подземни съоръжения, включително позиции по протежение на Ормузкия проток.
Висш западен дипломат в Техеран заяви, че тези оценки до голяма степен съвпадат с неговите собствени. „Вярваме, че те са защитили значителна част от арсенала и възможностите си“, каза дипломатът. „Входовете на някои тунели бяха бомбардирани, но те успяха да ги изкопаят.“
Разкази на жители изглежда подкрепят това. „Често, само няколко часа след бомбардировка, Иран изстрелваше ракети от същите места“, отбелязва обитател на провинция Керманшах. „Не можехме да повярваме, че тези съоръжения оцеляват след толкова интензивни атаки.“
Сам Леър от Центъра за изследвания на неразпространението (на оръжията) „Джеймс Мартин“ посочва, че възгледите за ракетните градове са се променили след войната и зависят от различните интерпретации на иранските цели и аналитичната времева рамка. Той припомня, че по време на най-интензивната фаза на конфликта честотата на иранските ракетни обстрели е спаднала от високи нива до няколко десетки на ден – знак, че американско-израелската кампания за потискане е имала ефект.
„Но ако помислите за това в по-широка времева рамка, тогава ракетните градове са успели да запазят голяма част от иранските ракетни сили“, допълва той. „Това е стратегия, която запазва този актив за по-късни кръгове на конфликта, и предполага, че ще имате по-късни кръгове на конфликт… с достатъчно време и достатъчно лопати, за да можете да си проправите път.“
И докато количеството на изстреляните ракети намаляваше и намаляваше, Иран многократно показваше, че е способен да реагира бързо на американски и израелски удари при подобни атаки, по-специално използвайки арсенала си с малък обсег, за да порази енергийни съоръжения и друга инфраструктура в държавите от Персийския залив.
Никол Гражевски – доцент в Sciences Po, споделя, че доказателствата от конфликта сочат, че Иран възстановява достъпа до части от мрежата много по-бързо, отколкото мнозина са очаквали. „Открихме това едва по време на по-късните етапи на войната, защото имаше постоянни удари по определена база и след това Иран стреляше оттам“, казва тя. „Те разкопават доста от базите, дори по време на войната.“
Гражевски смята, че повтарящият се модел на удари, последвани от изстрелвания, предполага или бързи разкопки, ремонти на оборудването за изстрелване, или използване на примамки. „Бързият обрат в почистването на ракетните бази по време на войната, поне достатъчно, за да се изстрелят някои ракети и да се направят оперативни, беше много впечатляващ“, коментира тя. И въпреки че признава недостатъците в ракетната стратегия на Техеран, твърди, че силите са се представили по-добре от очакваното, особено срещу цели в Персийския залив.
„Ракетната стратегия беше стратегия за оцеляване“, каза тя. „Аспектът на оцеляване е важен, когато мислим за това в дългосрочна, стратегическа перспектива, но не само от тактическа и оперативна гледна точка.“
Точният брой на подземните ракетни комплекси остава неясен. Анализаторите смятат, че Иран управлява десетки такива съоръжения в цялата страна, много от които са заровени дълбоко в планински терен. Тяхното местоположение се оказа критично.
Декър Евелет – асоцииран експерт по изследванията в Центъра за военноморски анализи, посочва, че съоръженията близо до западните граници на Иран са по-уязвими, защото дронове могат да се мотаят над тях и да удрят пускови установки, когато излизат от тунели. Обектите по-дълбоко в страната обаче са по-трудни за заличаване.
„Проблемът за Съединените щати и Израел е, че нещата, необходими за задържането на много от тези бази, изискват много непрекъснати операции“, казва той. Втори човек, близък до ислямския режим, твърди, че дълбочината на много от обектите ги прави до голяма степен имунизирани срещу конвенционални въздушни бомбардировки. И добавя, че някои дори не са били използвани по време на войната, защото много други съоръжения са останали в експлоатация.
„Нито един бомбардировач не може да направи кой знае колко срещу съоръжения, заровени на повече от 70 метра под земята. Да гледаш как B-52 хвърлят множество бомби за унищожаване на бункери на едно място изглеждаше ужасяващо. И все пак, само няколко часа по-късно, ракети бяха изстрелвани от същото място. Те не могат да бъдат унищожени. Точка!“
Иран има значителен опит в прокопаването на тунели, натрупан през десетилетията на изграждане на метро системи и дълги подземни проходи през планински терен. Но Гражевски смята, че Техеран е извлякъл важни уроци от Северна Корея след посещението на Амир Али Хаджизаде – бившият началник на ракетните сили, който беше убит от Израел миналата година.
„Той беше и ръководител на строителните дейности за ракетните сили“, обяснява тя. И добавя: „Той отиде в Северна Корея, видя подземните им ракетни силози и си каза: „Това е страхотно. Всъщност можем да се защитим и да построим тези градове, които бихте могли да имате, не е задължително да имате нужда от противовъздушна отбрана.“
Друг важен фактор е бил ходът на Техеран през последните две десетилетия към все по-голяма децентрализация на ракетната си програма, за да компенсира слабите военновъздушни сили и ограничените възможности за противовъздушна отбрана. Което е увеличило устойчивостта и същевременно е засилило позицията на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, контролиращ голяма част от ракетната програма.
Анализаторите предполагат, че войната вероятно ще засили тази тенденция допълнително. „Днес гвардейците са по-силни, отколкото бяха преди войната“, отбелязва близкото до режима лице. „Тяхното положение в системата се е повишило драстично, защото те се бориха под изключителен натиск и продължиха да изстрелват ракети до последния момент.“
