Срещата на върха на Г-7 във френския луксозен курорт Евиан-ле-Бен предизвика най-близките съюзници на Съединените щати да защитят собствените си позиции по основни международни въпроси, без да влизат в открит конфликт с американския президент Доналд Тръмп. Въпреки официалните снимки, усмивките пред камерите и демонстрациите на единство, атмосферата около тридневния форум е напрегната и е невъзможно да се скрие разрива между Вашингтон и редица европейски страни.
След като през последните седмици международното внимание беше насочено към кризата около Иран и Тръмп обяви предварително споразумение с Техеран, сега европейските политици се опитват по всевъзможни начини да върнат фокуса към войната в Украйна. Тази тема продължава да разделя западните съюзници, най-вече заради подхода към Русия и възможните пътища към мирно уреждане на конфликта.
При пристигането си в Евиан на 15 юни Доналд Тръмп демонстрира завидно добро настроение. Непосредствено след рождения си ден той заяви пред журналисти, че всичко е „много хубаво“, преди да проведе разговори с домакина на форума – френския президент Еманюел Макрон. Зад тази привидно спокойна дипломатическа сцена стоят многобройни взаимни обвинения и заплахи.
През последните месеци американският президент нееднократно влизаше в словесни престрелки с ръководители на държавите членки на Г-7 и обтегна до такава степен отношенията със съюзниците, че застраши гръбнакът на западния политически и икономически ред, който бе съграден след Втората световна война.
Една от целите на лидерите от Г-7 е да получат повече яснота за съдържанието на договорката с Иран, която ще бъде подписана официално в Женева в петък. Въпросът за сигурността на Ормузкия проток също е сред приоритетните теми на форума. Според Макрон международната морска мисия за гарантиране на сигурността в региона вече е готова да започне работа, но европейските държави продължават да настояват за по-конкретни гаранции от страна на Вашингтон. Такива засега липсват.
Години на напрежение между Тръмп и традиционните съюзници на САЩ
Макар последните спорове да са свързани основно с Иран и Украйна, отношенията между Доналд Тръмп и останалите лидери от Г-7 са обременени от дългогодишни конфликти. Още по време на първия си президентски мандат той влезе в остри спорове с партньори от НАТО, Европейския съюз и Г-7 по теми като търговията, разходите за отбрана, климатичните политики и международните споразумения. Тогава много от европейските ръководители предпочитаха да омаловажават разногласията, за да не подкопават трансатлантическото единство. Днес обаче търпението в редица страни изглежда е намаляло, но все пак те се стараят да не ядосат американския президент, който явно доминира на срещата във френския курорт.
Най-показателен е случаят с Еманюел Макрон. Френският президент е сред лидерите, които познават Тръмп най-дълго. В различни периоди двамата демонстрираха близки отношения, като Макрон често беше сочен като един от европейските политици, който успява да „умилостиви“ американския си колега. Но в последно време отношенията между тях видимо се усложниха. Макрон все по-често изразява несъгласие с политиките на Вашингтон, особено по отношение на международната сигурност и бъдещето на Украйна. Тръмп пък нееднократно използва публични изяви, за да отправя саркастични коментари по адрес на френския държавен глава.
Сходна е ситуацията и в отношенията с Канада. След встъпването в длъжност на премиера Марк Карни изглеждаше, че Вашингтон и Отава ще успеят да изградят по-прагматични отношения в сравнение с бурния период между Тръмп и Джъстин Трюдо. Търговските разногласия и различията по международни въпроси обаче бързо охладиха ентусиазма. Американският президент започна да нарича Карни „губернатор“, препращайки към собствените си изявления, че Канада скоро би могла да се превърне в 51-вия щат на САЩ.
Британският премиер Киър Стармър също положи значителни усилия за изграждането на по-спокойни отношения с Белия дом. През по-голямата част от изминалата година стратегията му изглеждаше успешна. Само че решението на Лондон да не подкрепи военните действия срещу Иран доведе до рязка промяна в тона на Вашингтон. Впоследствие Тръмп започна публично да се подиграва на Стармър и дори заяви, че сегашният премиер определено „не е Уинстън Чърчил“.
Германският канцлер Фридрих Мерц също не успя да избегне критиките. При първото си посещение в Белия дом той направи символичен жест, подарявайки документи, свързани с германския произход на фамилията Тръмп. Въпреки това различията по темата за Иран и оценката на американската политика в Близкия изток доведоха до остри коментари от страна на американския президент. Той го нападна с репликата, че с такъв канцлер не е изненада, „че Германия е толкова зле – както икономически, така и в други аспекти“. Тръмп стигна до там, че няколко пъти повтори, че Мерц „въобще не знае за какво говори“.
Дори италианският премиер Джорджа Мелони, която бе считана за един от най-близките му политически съюзници в Европа, не беше пощадена. След отказа на Рим да подкрепи американската стратегия спрямо Иран и критиките ѝ към някои изказвания на президента по адрес на папа Лъв XIV, като например, че е „ужасен“, отношенията им съвсем охладняха. Неотдавна Тръмп попита италианците: „Харесва ли ви фактът, че вашата министър-председателка не прави нищо, за да получи петрол? Не мога да си го представя. Потресен съм от нея. Мислех, че тя е смела, но съм грешал“.
Европейските лидери лобират за внимание към Украйна
След относителното успокояване на кризата около Иран лидерите от ЕС се опитват за насочат вниманието на международната общност към войната в Украйна. Според анализатори този конфликт се очертава като най-сложната тема на срещата на върха в Евиан и вероятно ще определи отношенията между Съединените щати и европейските им съюзници през следващите месеци.
По време на форума Доналд Тръмп заяви, че след проведените разговори с Владимир Путин и Володимир Зеленски вижда възможност за нов дипломатически пробив. Според него и двете страни са показали готовност за диалог. Изказването обаче беше посрещнато със сериозно безпокойство, защото досега американският президент открито показваше, че е по-близък до позицията на Москва. Дори беше казал, че на Путин може да се вярва повече, отколкото на Зеленски.
Редица политици в Брюксел се опасяват от възможността Вашингтон да започне отделен дипломатически процес с Москва, който да заобиколи европейските съюзници и да отслаби общата стратегия за натиск върху Кремъл. Европейските правителства смятат, че всяко бъдещо мирно споразумение трябва да бъде договорено с активното участие на Киев и с ясни гаранции за сигурността на Украйна.
Володимир Зеленски, който също участва в срещата в Евиан, продължава да настоява за такъв формат. Той многократно е подчертавал, че Европа не трябва да бъде просто посредник, а пълноправен участник в бъдещите преговори. Според него страните от ЕС вече са доказали своята ангажираност чрез огромна финансова, икономическа и военна помощ.
Тази позиция беше подкрепена и от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По време на срещата тя отбеляза, че Европейският съюз вече осигурява около две трети от финансовите нужди на Украйна за тази и следващата година. Освен това Брюксел наскоро обяви нов пакет от 75 милиона евро безвъзмездна помощ за Киев.
Паралелно с това Евросъюзът подготвя 21-вия пакет санкции срещу Русия. Сред обсъжданите мерки са нови ограничения върху т.нар. сенчест флот от петролни танкери, използвани за заобикаляне на санкциите, както и запазване на механизма за таван на цените на руския петрол. Въпреки това европейските дипломати признават, че ефективността на подобни мерки ще бъде значително по-висока, ако Съединените щати продължат да действат координирано със своите съюзници.
Европейските лидери искат да върнат интереса на Тръмп към Украйна, но остават въпросите как да бъде убеден Владимир Путин да преговаря сериозно за мир и как да гарантират, че бъдещите решения няма да бъдат вземани без тяхното участие. Затова европейците подхождат предпазливо, избягвайки открити конфронтации с американския президент, който обикновено реагира остро и на половин дума срещу политиката му.
