На първо четене депутатите приеха промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, с които уеднаквиха правилата у нас с тези в ЕС за справяне със злоупотребата с хостинг услуги при разпространението на терористично съдържание онлайн. По-конкретно със законопроекта, внесен от Министерския съвет, се въвеждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн.
Тъй като България много се е забавила с приемането на Регламента, Европейската комисия е стартирала наказателна процедура срещу нея, в резултат на която на 18 юни 2025 г. е предявила иск пред съда на Европейския съюз. При осъдителна присъда, ще последват значителни имуществени санкции за страната ни, стана ясно при представянето на законопроекта.
С приетите промени в българската нормативна уредба се записват основни елементи от Регламента 2021/784, като определянето на компетентния национален орган, който ще издава заповед за премахване, с която от доставчика на хостинг услуги ще се изиска да изтрие терористично съдържание или да блокира достъпа до подобна информация във всички държави членки. Този орган ще може и да налага санкции на доставчиците на хостинг услуги при системно или трайно неспазване на задълженията им.
Регламентът определя и условията, и процедурите за автоматизирано търсене на ДНК профили, дактилоскопични данни, определени данни за регистрацията на превозни средства, лицеви изображения и полицейски досиета, както и правилата за обмен на основни данни след потвърдено съвпадение на биометрични данни.
Предлагат се норми за въвеждане в националното законодателство и на изискванията на Директива (ЕС) 2023/977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки. Посочената директива установява хармонизирани правила за адекватен и бърз обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления.
Поради неспазване на крайния срок за транспониране на директивата, с уведомително писмо на Европейската комисия от 31 януари 2025 г. е стартирала процедура за нарушение по реда на чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
На следващо място законопроектът съдържа мерки за повишаване ефективността на действията на Главна дирекция „Гранична полиция“ които са насочени към създаване на нормативни основания за противодействие на заплахите, произтичащи от използването на безпилотни летателни апарати в граничните зони.
В тази връзка органите на Гранична полиция следва да имат и компетенции по прилагане на принудителни мерки за приземяване или обезвреждане на дроновете.
По време на дебатите по законопроекта Даниел Митов от ГЕРБ-СДС, който бе министър на вътрешните работи в кабинета на Росен Желязков, обърна внимание на един конкретен текст при предлаганите промени, който, по думите му, засяга принципа на оперативна самостоятелност на полицейските органи. Според Митов той следва да бъде доразвит между първо и второ четене, така че да се приемат допълнителни гаранции, които да превърнат принципа на оперативна самостоятелност от декларативен текст в реално действащ механизъм.
На следващо място Митов засегна и въпроса за използването на чувствителна информация след напускането на системата на Министерството на вътрешните работи.
Предвидената декларация за конфиденциалност е добра първа стъпка, но би следвало законът да е по-ясен заради задължението за неразкриване и неизползване в частен интерес на непублична информация, придобита при изпълнение на служебните задължения, уточни Даниел Митов.
След гласуването на промените в Закона за МВР, депутатите приеха срокът между първо и второ четене да бъде намален на 5 дни.
