Депутатите приеха на второ четене част от промените в Наказателно-процесуалния кодекс, предложени от Министерския съвет и от „Демократична България“. Поради изтичане на пленарното време те оставиха преходните и заключителителните разпоредби от законопроекта за утре – 18 юни. Причините, които налагат приемането на предложения общ законопроект, са продиктувани от спешната необходимост да се предприемат действия за изпълнение на предвидената в НПВУ – Националния план за възстановяване и устойчивост реформа 2: „Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес.
На първо място, Националният план за възстановяване и устойчивост изисква да се въведе право на държавния орган, направил съобщението за извършено престъпление, както и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, когато прокурорът прекратява наказателно производство за престъпление по член от Наказателния кодекс, независимо дали производството е започнало въз основа на техен сигнал, да обжалват по съдебен ред постановленията на прокурора за прекратяване или спиране на наказателното производство.
На следващо място с промените се въвежда задължителен съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност върху постановленията за прекратяване или спиране на наказателно производство за престъпление по от Наказателния кодекс.
С въвеждането на задължителния съдебен контрол отпада необходимостта от изрично изброяване на определен кръг лица, които имат право да обжалват пред съда постановлението за спиране или прекратяване на наказателното производство.
С промените се предвижда и назначаването на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, да се осъществява по ред и в срок, който е аналогичен на този за назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Накратко – в нея се предвижда Общото събрание на Върховния касационен съд да одобри списък на съдии от наказателната колегия на Върховния касационен съд, измежду които да се разпредели на случаен принцип преписката по чл. 411а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Предлага се списъкът да е само от наказателните съдии във Върховния касационен съд, с оглед на това да се спази принципът на НПК, че вътрешно-институционалният контрол на актовете на прокурора в досъдебното производство се осъществява от горестоящ прокурор. Съдиите във Върховния касационен съд са тези с най-висок ранг и стаж и следва само измежду тях да се избира такъв, който да се назначи за прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.
Предвижда се това назначаване да се извършва едновременно с назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, а не, както е в настоящия момент – едва при привличане на главния прокурор като обвиняем или при постановяване на прекратяване на наказателното производство.
На следващо място, се предлага постановлението за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор, да подлежи на задължителен съдебен контрол предвид изключителната важност и високия обществен интерес на това производство. Предлага се постановлението за прекратяване да се изпраща в тридневен срок от постановяването му както на Софийския градски съд, така и на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници, и на ощетеното юридическо лице, ако има такива.
Компетентният съд ще разглежда делото и ще произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Предлага се производството да е двуинстанционно с възможност за подаване на протест от страна на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или подаване на жалба от някое от заинтересованите лица.
Предлага се и допълнение в Закона за специалните разузнавателни средства, което предвижда искане за прилагане на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, да може да отправи прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.
Към настоящия момент няма предвидена такава възможност и с оглед на необходимостта от осигуряване на всички възможности за събиране на доказателства е необходимо да се прецизира уредбата в Закона за специалните разузнавателни средства с посоченото допълнение.
Промените предвиждат и съдебен контрол върху 72-часовото задържане с постановление на прокурор. Предвижда се обвиняемият или неговият защитник да може да обжалват законността на постановлението за задържане пред съответния първоинстанционен съд, след връчването му.
Жалбата ще се подава чрез прокурора, който е длъжен да я изпрати на съда, заедно с материалите от досъдебното производство, незабавно след получаване на жалбата. Съдът ще разглежда жалбата в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник незабавно след постъпването ѝ.
Съдът ще се произнася с определение, което ще се обявява на страните в съдебното заседание и ще се изпълнява незабавно.
Определението може да се протестира от прокурор и да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния въззивен съд в тридневен срок от съобщаването му. Въззивният съд ще се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което ще е окончателно.
Във връзка с европейските директиви, с промените в НПК се въвежда задължение компетентните правоприлагащи органи да уведомяват заподозрените за техните права и да предоставят възможност да ги упражнят. Сред тях са освен правото на мълчание, адвокат и оказване на правна помощ, но и правото за устен и писмен превод, ако задържаните не владеят български език.
