1500 домакинства са получили подкрепа в рамките на четвъртото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост и по-конкретно по инвестицията за подкрепа за енергия от ВЕИ, обяви министърът на енергетиката Ива Петрова по време на изслушването й в ресорната парламентарна комисия. По отношение на следващата инвестиция, която е за подкрепа за енергийно-ефективни системи за улично осветление и чийто крайни получатели са общините, тя уточни, че в момента парите се разплащат и целта е да се спази крайният срок, който изтича през юни. В момента са разплатени около 65% от средствата по инвестицията.
Министър Петрова добави, че общините имат ангажимент да върнат част от предоставената безвъзмезна помощ в рамките на Националния фонд за декарбонизация, който вече работи. По думите й общините вече са започнали да изпълняват и това си задължение, за да се акумулира ресурс в Националния фонд за декарбонизация.
Следващата инвестиция, която енергийният министър открои, бе за цифровата трансформация на електропреносната мрежа. По думите й тя се изпълнява от ЕСО – Електроенергийния системе оператор и към момента е на финален етап на изпълнение с около 40% разплатени средства.
Голямото августовско предизвикателство пред министър Ива Петрова
„Двете големи инвестиции за „Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници“ (RESTORE) и нейното продължение – в глава RePowerEU на Плана за възстановяване и устойчивост също се изпълняват и вървят по график„, уточни още министър Петрова. Тя добави, че за нея ще е голямо предизвикателство разплащането на инвестицията, тъй като по първата мярка са разплатени около 1% от средствата, а по втората – RESTORE 2 – все още няма разплащания.
Тя призна, че и по мярката, която е подкрепа за мощност и производство на електроенергия от ВЕИ и акумулиране на електроенергия, разплатените средства са около един процент. Така пред Министерството на енергетиката голямото предизвикателство в рамките на следващите месеци ще е до август да разплати всички средства по инвестициите, а те са общо близо 1 милиард евро, уточни министър Ива Петрова.
Що се отнася до законодателните инициативи, министър Петрова информира депутатите, че съвсем скоро ще внесе промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, който е бил внесен в 51-ото Народно събрание, но не е бил разгледан. Той е свързан както с транспонирането на Европейска директива, за което срокът ни е бил май 2025 г., така и с довършването на една от реформите в Плана за възстановяване и устойчивост, свързана с оползотворяване на потенциала на възобновяемите енергийни източници.
Министърът даде заявка, че съвсем скоро на обществено обсъждане ще бъде предложен Закон за изменине и допълнение на Закона за енергийната ефективност. По думите й той е много важен, защото в него се „пренасят“ две директиви – за енергийната ефективност, и за енергийните характеристики на сградите. С него ще се въведе на първо място принципът за енергийна ефективност, който ще трябва да бъде включен и при обществените поръчки, и при разработването на различни планове и стратегии.
Министър Петров обяви и че се предвижда да се създаде План за обновяване на сградния фонд до 2050 година, с много строги цели за намаляване на енергийното потребление и със строг времеви график. Тя добави, че очаква по него много сериозна и внимателна работа от страна на депутатите.
Друг законопроект, който от Министерството на енергетиката планират да внесат, ще е свързан с изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Той ще има за цел да създаде конкурентен пазар на природен газ и ще има мерки, които ще се отнасят до така наречения водороден сектор.
При вземането на отношение в рамките на изслушването Владислав Панев от „Демократична Българи“ коментира, че що се отнася до Българския енергиен холдинг и това, което остане от него след отделянето на „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“, той изрази надежда, че НЕК и „Булгаргаз“ ще могат да привличат частни инвестиции. Панев подчерта, че не изключва възможностите за икономическо развитие и просперитет на мините и и ТЕЦ „Марица Изток 2“, акцентирайки върху тяхната важност за старозагорския, хасковския и съседните региони.
Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната“ обърна внимание, че през годините били пропуснати редица възможности, като например не били използвани средствата по RepowerEU за рекултивация, но сподели, че предпочита да не говори с чувство за обреченост за въглищния комплекс „Марица изток“, а да направи по-обстоен коментар, когато от Министерството на енергетиката му предоставят финансови и икономически планове.
„Говорили сме многократно за българските възможности за фотоволтаични централи, за съоръжения за съхранение на батерии, за възможности за комбиниране на електроенергията, произведена на терена на „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“, така че да се отговори на търсенето на пазара, като се използват конкурентните предимства на комплекса, а не да говорим всеки път кой, кога и какво ще затваря„, отбеляза Рибарски.
Искра Михайлова от „Възраждане“ коментира, че много отдавна е трябвало да се намери решение за производството на комбинирана енергия, като например да се последва примерът на Полша, на база на който да се запази голяма част от публичното производство на въглищните централи. Тя изрази надежда, че Министерството на енергетиката ще представи план за бъдещето на въглищния комплекс, в който обаче да не се говори за преквалификации, солари и батерии, а за това какво е мястото му в държавната стратегия с цел максимално оползотворяване на капацитета му.
