Големият проблем е, че въпреки че поискахме още на първо четене в комисия Министерството на финансите да ни представи данни как точно ще се разходват средствата, които от „Прогресивна България“ имате намерение да гласувате като дълг, а и министър Гълъб Донев обеща да го направи, ние все още нямаме разчет как точно ще се разходват средствата. А 3.8 млрд. евро са страшно много пари. Това предупреди Асен Василев от „Продължаваме промяната“ по време на дебатите по второ четене на промените в така наречения удължителен бюджет за 2026 г., с които се предвижда вдигането на тавана на дълга до 3.8 млрд. евро.
Асен Василев отбеляза, че според изнесената информация по време на заседанието на парламентарната комисия, в разчетите не са включени очакваните постъпления от вече заявени средства към Европейската комисия от над 1.5 милиарда, за които от Брюксел имаме обещание, че ще бъдат преведени до юли. Ето защо депутатът от „Продължаваме промяната“ препоръча да се запишат не 3.8 млрд. евро дълг, а 2.1 млрд. евро и когато се приеме държавният бюджет за 2026 г., ако има нужда от допълнително финансиране, то да бъде ясно разписано за какво ще се разходват средствата.
„Без да имаме една екселска таблица и ние да дадем 3.8 млрд. евро без никакви ограничения как те ще бъдат разходвани, буквално срещу думата „Вервайте ми“, това е абсолютно неблагоразумно„, категоричен бе Асен Василев.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова взе думата, за да защити позицията на министерството.
„Данни са предоставени„, подчерта Петкова на няколко пъти, уточнявайки, че това не е направено в писмен вид. След това тя предупреди, че бюджетният дефицит продължава да расте, като към края на май бюджетният дефицит възлиза на 2.5 млрд. евро. През следващите месеци се очаква той да се увеличи още.
До 10-то число на всеки месец приходите са между 350 млн. евро – 450 млн. евро, а разходите до 10-то число за юли и за август ще са по 2.5 млрд. евро, уточни Петкова. Малко след това Асен Василев й обърна внимание, че в тези 2.5 млрд. евро тя включва парите по НПВУ и че ако се изчакат още 5 дни – до 15-то число на месеца, когато се получават парите по ДДС, то тогава няма да се получат такива сметки.
Тя добави, че бюджетните приходи не са достатъчни за покриване на разходите, въпреки че са предприети спешни мерки от двете приходни агенции за повишаване на събираемостта на приходите.
По отношение на ликвидността Петкова заяви, че не е коректно да се подменя понятието „дневна ликвидност“ със „счетоводна отчетност в края на месеца“.
Държавният бюджет не функционира статично и в рамките на всеки месец съществува дълбок структурен дисбаланс между входящите и изходящите парични потоци, като най-големите разходи се извършват в първата половина на месеца – за пенсии, за социални плащания и за възнаграждения и други. Само разходите за юли, август и септември за пенсии са по 1.184 млрд. евро месечно. В същото време данъчно-осигурителните приходи постъпват след 14-то число и това са приходите от ДДС, акцизи, осигуровки, авансови вноски за корпоративен данък и други данъци, обясни Петкова и уточни, че това означава, че държавата трябва предварително да разполага с достатъчно ликвидни средства, за да извършва плащанията си навреме.
По думите й, когато има достатъчно фискален резерв, временните разминавания между входящите и изходящите парични потоци могат да бъдат посрещнати безпроблемно, но когато бюджетният дефицит расте и резервът се използва за неговото финансиране, това води до ограничаване на способността на държавата да покрива текущите си задължения и да реагира при извънредни ситуации, ако такива възникнат.
Ето защо въпросът е как да се гарантира достатъчна ликивдност за нормалното функциониране на държавата. Петкова подчерта, че НПВУ създава допълнителен натиск върху бюджета – и по прогнозите на Министерството на финансите предстоящите плащания по проектите на НПВУ са в размер на 3.107 млрд. евро, като от тях 1.16 млрд. евро за юли и 1.456 млрд. евро за август и 635 млн. евро за септември. По НПВУ остават две плащания – четвъртото плащане, което се очаква в края на юли и то е около един милиард и освен това се очакват още 1.6 млрд. евро в края на годината.
Изводът от тези данни е, че, ако през юли, без закъснение, постъпи четвъртото плащане от 3.1 млрд. евро и при един милиард, получен от Европейската комисия (вероятно този, за който Асен Василев говори – бел. ред.), то за 2.1 млрд. евро няма да има средства, с които те да бъдат финансирани, подчерта Петкова.
НПВУ не е единственият източник, по който е необходима ликвидност, защото едновременно с НПВУ трябва да се финансират и пенсии, и социални плащания, и капиталови разходи, и заплати, и съфинансирания по европейските програми. Освен това държавата трябва да разполага и с резерв за непредвидени разходи, отбеляза още заместник-финансовият министър.
Накрая тя увери депутатите, че таванът от 3.8 млрд. евро дълг не означава автоматично, че тези пари ще се изтеглят в пълния им размер.
