Парламентът прие на първо четене промени в Закона за кредитните институции, предложени от Министерския съвет. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че със законопроекта се въвеждат две европейски директиви. Тя уточни, че България е трябвало да въведе мерките от една от директивите в националното си законодателство до 10 януари 2026 г. и тъй като не го е направила, срещу нея е започнала наказателна процедура. След като законопроектът бе приет на първо четене, депутатите гласуваха срокът за писмени предложения преди второ четене, да бъде намален на 5 дни.
С днешното гласуване депутатите приеха доразвиване на националния режим за лицензиране и осъществяване на дейност на клонове на банки от трети държави.
Следващата съществена промяна, която гласуваха, бе свързана с въвеждане на ограничението подуправител или друг член на управителния орган на БНБ да не може да заема длъжността си повече от 14 години. Петкова уточни, че това не се отнася до управителя на Българската народна банка.
Другото съществено изменение е въвеждането на така наречените периодични санкции – с една от директивите се въвежда възможност БНБ да налага периодична парична санкция като мярка за принудително изпълнение, която се състои от заплащане на парична сума за всеки ден неизпълнение на законовите задължения или на решение на надзорния орган.
Мярката може да се наложи както на банка, така и на финансов холдинг със смесена дейност или на членове на техните управителни и контролни органи, както и на лица от висшия ръководен персонал, имащи отношение към неизпълнените задължения.
С оглед присъединяването на България към еврозоната се предлагат и изменения в Закона за банковата несъстоятелност и Закона за гарантиране на влоговете в банките, свързани с разпределението на правомощията на Европейската централна банка и БНБ във връзка с надзора, който осъществяват.
