Само две общини са постигнали среден резултат над Много добър (5) – Челопеч и Неделино – на пролетната сесия на матурите по български език и литература. В топ 5 влизат още две смолянски общини – Златоград и Баните, както и Правец. Столицата е на шесто място, а сред големите областни центрове високи резултати постигат Смолян, Велико Търново, Благоевград и Варна – общини, които традиционно се характеризират със сравнително добро училищно образование. Общините, които постигат резултат над 4.50, са общо 19, а над 4 – 87 общини. Тези резултати бяха обявени от Института за пазарна икономика, откъдето предупреждават, че има и и общини с много ниски резултати.
В четири от общините с ниски резултати – Брацигово, Опан, Перущица и Струмяни – средната оценка на всички явили се зрелостници е Слаб (2.00), с необходимото уточнение, че като цяло броят на гимназистите в тях е малък. Със средна оценка Слаб са 11 общини, а с под Среден (3) – цели 40 общини. От ИПИ отчитат, че има видими ядра от общини с ниски резултати и те се намират в Северозапада и Североизтока, както и в малките общини край Пловдив, Ямбол и Бургас.
Тази година средният успех е по-висок от предишните – Добър (4.39) средно за страната, въпреки че както сме коментирали нееднократно, сравнимостта между отделните издания на зрелостния изпит не е сред целите на дизайна му; това означава, че по-високи оценки могат да означават както по-добро представяне на самите зрелостници, така и по-лесен изпит в сравнение с предишни години. По тази причина, сравнението е смислено по-скоро между отделните училища и региони в рамките на конкретната година.
На пролетната сесия на ДЗИ по БЕЛ през 2026 г. са се явили 49 000 ученици, което продължава тенденцията на плавно увеличение на зрелостниците в унисон с демографските тенденции. От тях една над една пета са положили изпита в столицата, близо 4 000 в Пловдив, малко над 3 000 – във Варна. Има и 20 общини в страната, където на матури не се е явил нито един ученик, най-вероятно понеже в тях няма средни училища.
Матурите по български език и литература остават един от малкото сравнително систематични ориентири за състоянието на училищното образование на местно ниво. Те позволяват ясно да се видят разликите между отделните общини и училищна в рамките на една и съща изпитна сесия. Изчисленията на ИПИ за 2026 г. показват както очаквани центрове на силно представяне, така и устойчиви регионални клъстери с много ниски резултати – сигнал за дълбоки различия в достъпа до качествено образование.
Тъй като МОН не публикува средните оценки на зрелостните изпити на ниво община, представените тук данни са изчисления на ИПИ въз основа на отворените данни на ниво училище.
Припомняме, че преди дни министърът на образованието проф. Георги Вълчев обяви, че един от най-големите проблеми в образователната система е разширяващата се „ножица“ между добрите училища и тези, които не дават достатъчно добра подготовка. .
Въпреки че зрелостните изпити, особено откак са ключ към висшето образование, не са непременно най-добрият измерител на качеството на образованието, на регионално ниво липсват много други индикатори, които да насочват образователните политики. Дори и тези данни дават достатъчно ясна представа които са регионите, които хронично изостават и училищата, които имат остра нужда от интервенция – пренос на опит от по-успешни училища, включително смяна на директор или командироване на учители, допълнителни инвестиции и повече часове за подобряване на фундаменталната грамотност.
