Партиите вече започнаха да подреждат фигурите на политическата шахматна дъска за президентските избори. Вотът ще се проведе през есента, най-вероятно в края на октомври или началото на ноември, но очевидно основните играчи се готвят за тежка кампания.
Първите сигнали дойдоха от „Демократична България“, откъдето бе лансирана идеята бившият служебен премиер и подуправител на БНБ и един от основателите на „Продължаваме промяната“ Андрей Гюров да бъде издигнат за президент от инициативен комитет.
Почти едновременно с това проф. Даниел Вълчев даде да се разбере, че не изключва участие в надпреварата, макар да отложи окончателния отговор за есента. През последната седмица политици и анализатори пък активно коментират дали именно тези две силни кандидатури няма да се окажат сред основните претенденти за „Дондуков“ 2.
Темата бе отприщена от лидера на ДСБ Атанас Атанасов, който съобщи пред БНТ на 20 юни, че се формира инициативен комитет за издигането на Андрей Гюров като независим кандидат за президент. Според него „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които в момента са разделени в две парламентарни групи, трябва да подкрепят подобна кандидатура като отговор на „червената власт“.
Само ден по-късно обаче от „Продължаваме промяната“ го отрязаха, като реагираха предпазливо. Пред БНР депутатът Велислав Величков от ПП заяви, че партията няма информация за подобен инициативен комитет и постави въпроса откъде Атанасов разполага с подобни данни. Величков не отхвърли кандидатурата на Гюров, но подчерта, че е прибързано да се правят публични анонси, преди да е ясно дали самият той е съгласен да участва в изборите. Според него е абсурдно в публичното пространство да се водят дискусии, без никой да е чул какво мисли самият Гюров. Величков посочи също, че ако бившият служебен премиер има намерение да се кандидатира, сам ще избере подходящия момент и начина, по който да обяви това.
Депутатът напомни и за подписаното споразумение между Форума за демократично действие и лидерите на ПП и ДБ, както и за разговорите с други политически формации. Според него това споразумение трябва да бъде спазено, за да се стигне до общ кандидат на демократичната общност.
Величков предупреди, че ако след изборите законодателната, изпълнителната и президентската власт се концентрират около политическата орбита на Румен Радев, ще се създадат предпоставки за авторитарен модел на управление, което според него е риск за парламентарната република.
ГЕРБ търси единна дясна кандидатура, но има резерви към Гюров
От ГЕРБ все още не дават ясен сигнал кого биха подкрепили. Бившият финансов министър Владислав Горанов каза в телевизионно интервю на 21 юни, че партията продължава да анализира възможните варианти и няма окончателна концепция за участието си в президентската надпревара. Според него преди да се обсъждат конкретни имена, трябва да се проведе разговор между всички политически сили, които се определят като дясноцентристки. Такъв разговор засега не е проведен.
Горанов беше категоричен, че единна кандидатура на център-дясното би имала реални шансове за успех, а разпокъсаното явяване на няколко кандидати значително намалява вероятността за победа. В същото време той ясно заяви, че лично не би подкрепил Андрей Гюров. Мнението му е, че Гюров не е показал качества, които да го превърнат в убедителен кандидат за президент.
Горанов допълни, че не би подкрепил и евентуална кандидатура на бившия главен секретар на МВР Георги Кандев за вицепрезидент. Засега не е ясно дали тази позиция е официална за ГЕРБ. Лидерът на партията Бойко Борисов все още не е коментирал темата публично.
Вълчев оставя вратата отворена
Докато около името на Андрей Гюров текат спорове и вътрешни консултации, проф. Даниел Вълчев също започва да се очертава като възможен участник в президентската надпревара.
В интервю за БНТ бившият вицепремиер и настоящ декан на Юридическия факултет на Софийския университет коментира на 21 юни, че подобни разговори са преждевременни, тъй като най-вероятно голяма част от кандидатите ще бъдат издигнати от инициативни комитети, а не директно от партии.
Вълчев отказа категоричен отговор дали би се кандидатирал, като обясни, че ще коментира темата най-рано през септември. Това обаче не спря спекулациите, че може да се превърне в кандидат на формацията „Прогресивна България“ или на по-широк кръг политически и обществени среди.
Любопитно е, че Вълчев даде сравнително положителна оценка за поведението на премиера Румен Радев в отношенията му с Европейския съюз. Той заяви, че за първи път от години изпитва спокойствие, когато български министър-председател представлява страната в Брюксел. Според него България дълго време е била в ситуация, в която трудно е можело да се различи собствената й външна политика.
Миналата седмица Радев заяви, че България няма да позволи да бъдат наложени европейски санкции на най-големия акционер в „Лукойл“ Вагит Алекперов и ще наложи вето върху санкции срещу близкия до Владимир Путин руски патриарх Кирил.
Вълчев подкрепи позицията срещу включването на руския патриарх Кирил в санкционните списъци на Европейския съюз. Той посочи, че подобни мерки имат по-скоро символичен характер и не водят до реален политически резултат. Това се отнася и за съсобственика на „Лукойл“ Вагит Алекперов. Вълчев припомни, че „Лукойл“ е влязъл в България още през 1999 година по време на управлението на Иван Костов.
По отношение на президентските избори Вълчев направи интересен анализ на възможните сблъсъци. Според него ПП-ДБ и ГЕРБ все повече спорят кой е истинската опозиция на „Прогресивна България“, а ключовият въпрос ще бъде чий кандидат ще достигне до балотаж. В този контекст той определи Андрей Гюров като добра кандидатура, но постави под съмнение способността му да излезе извън традиционния електорат на демократичната общност.
Според Вълчев издигането на Гюров изглежда по-скоро прагматично решение, отколкото резултат от дълбоко политическо съгласие. Той изрази мнение, че не всички лидери в коалицията ПП-ДБ биха застанали безусловно зад подобна номинация.
Особено внимание предизвика и коментарът му за ролята на Румен Радев в бъдещите избори. Той смята, че за бившия президент не е толкова важно кой точно ще спечели изборите, колкото кандидатът, когото той подкрепя, да не претърпи видима загуба. Това подсилва усещането, че Радев ще остане ключов фактор при подреждането на политическите пластове и след края на сегашния си мандат.
На този етап имената на Андрей Гюров и Даниел Вълчев остават сред най-коментираните възможни кандидатури. Единият вече е спряган като обединителна фигура за демократичната общност, а другият внимателно поддържа интригата около политическото си бъдеще. И двамата са харесвани от електората политици, но въпросът е дали от игрите между партиите няма да пострада авторитетът им до изборите.
