Районът на Персийския залив изпълнява функциите на икономическото сърце на Южна Азия, помпайки кеш в домакинствата от Индия, Пакистан и Бангладеш чрез разклонена мрежа от мигрантски труд. Войната в Иран обаче излага това сърце на стрес. Конфликтът, който ескалира с удари по инфраструктурата на страните от Залива и затягане на международните санкции, заплашва да задуши една от най-важните финансови артерии на развиващия се свят: паричните преводи.
Въпреки че почти всички ирански атаки бяха неутрализирани, войната наруши пътуванията и туризма, задуши износа през Ормузкия проток, повиши разходите за внос и натовари веригите за доставки. Някои страни въведоха мерки, за да помогнат на жителите си да се справят с кризата, включително отсрочване на заеми, но несигурността на работните места се увеличи в различни сектори – от хотелиерството до строителството.
Въпреки че Съединените щати и Иран водят преговори, насочени към постигане на постоянно мирно споразумение в рамките на 60 дни, икономистите очакват растежът в основните икономики на региона да се забави тази година. Работниците мигранти в шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив са изпратили приблизително 124 милиарда долара у дома през 2024 г., подкрепяйки семейства от Азия и Африка.
В Индия, където само на Обединените арабски емирства се падат около една пета от паричните преводи, сумите, изпратени у дома от чуждестранни работници, са се увеличили с над 28% през трите месеца до март. Бангладеш и Шри Ланка също отчитат ръст.
Задълбочаващата се несигурност, произтичаща от конфликта, „би могла да предизвика рязък скок в притока на парични преводи, тъй като емигрантите се втурнаха да репатрират средства в Индия с цел безопасност и ликвидност“, посочва Мадхави Арора – икономист в Emkay Global Services.
Този първоначален прилив не е еднакъв в различните страни. Във Филипините паричните преводи са нараснали с най-бавния си темп от почти четири години през април, което е тревожен знак за страна, където подобни потоци пълнят около 10% от БВП и където около 2.4 милиона граждани работят в Близкия изток.
Данните на Централната банка на Кения показват, че частните преводи от държавите от Персийския залив са се увеличили през март, тъй като около 500 хиляди работници са се втурнали да изпращат пари у дома в началото на войната, преди да паднат с 18% през април.
„Има ясни признаци на финансово напрежение“, коментира Даре Окуджу – главен изпълнителен директор на платформата за трансгранични плащания Onafriq, добавяйки, че въпреки увеличения обем на транзакциите, средната им стойност е спаднала с около 12%, а забавянето на заплатите принуждава някои работници да блъкнат в спестяванията си.
„За първи път от пандемията през 2020 г. насам, приблизително 40% от изпращачите теглят от своите резерви за спешни случаи, за да поддържат нивата на паричните преводи“, отбелязва Окуджу. „Това е крехка устойчивост, защото след като тези спестявания се изчерпят – приблизително до третото тримесечие на 2026 г., ако конфликтът продължи – очакваме рязък срив в общия обем.“
Заливът се превърна в магнит за работниците мигранти преди повече от 50 години, когато скокът в продажбите на суров петрол увеличи държавните приходи и предизвика мащабни разходи за инфраструктура. В комбинация с относително скромната местна работна сила, това създаде устойчиво търсене на чуждестранна работна ръка, което се запази с подема на регионалните икономики и узряването на частния сектор.
Съвсем наскоро, богатите на парични средства държави от Близкия изток започнаха да изпълняват амбициозни планове за диверсификация, стремейки се да изградят вътрешни екосистеми във финансите, технологиите, здравеопазването и все по-често изкуствения интелект. Това до голяма степен се дължи на имиграцията. Чуждестранните работници изградиха голяма част от съвременната инфраструктура на Персийския залив и все още имат преобладаващ дял от заетостта в частния сектор в няколко държави от Съвета за сътрудничество в района.
Конфликтът разкри слаби места, датиращи далеч преди войната. Повечето държави от Персийския залив предлагат ограничени варианти за постоянно пребиваване или гражданство, а много нископлатени работници имат ограничен достъп до помощи за безработица или социални помощи, ако работните места изчезнат.
Само месец след началото на конфликта, Human Rights Watch съобщи, че някои служители се борят да покрият „ежедневните си разходи“ поради загуба на доходи, нарастващи разходи и ограничен достъп до социални услуги и програми за социално подпомагане. Групата за защита на човешките права призова правителствата на страните от Персийския залив да защитят работниците мигранти от загуба на доходи, да компенсират засегнатите и да гарантират, че работодателите спазват договорните си задължения въпреки конфликта.
„Спадът в паричните преводи или всякакъв вид рискове, свързани с паричните преводи, биха се превърнали незабавно в икономически и социални затруднения“, посочва Дилип Рата – главен изпълнителен директор на консултантската фирма Ratha Global.
В исторически план по-високите цени на черното злато са подкрепяли наемането на работа и растежа на заплатите в Персийския залив. Този път обаче свързаното с войната увеличение произтича от нарушено производство, повредена инфраструктура и блокирани търговски пътища, ограничавайки ползите за работниците, според доклад на Световната банка. Очаква се правителствата на страните от Персийския залив да увеличат инвестициите в реконструкция, логистични мрежи и инфраструктурни проекти, предназначени да разширят капацитета за износ на петрол и газ, заобикаляйки Ормузкия проток. Това би могло да помогне на пазарите на труда да поемат глътка въздух.
По данни на ООН, през последното десетилетие в световен мащаб мигрантите са изпратили над 5 трилиона долара в страни с ниски и средни доходи. За много развиващи се икономики паричните преводи подкрепят потреблението, стабилизират валутните курсове, финансират вноса и облекчават натиска върху външното финансиране. Всяко смущение би се отразило далеч отвъд публичните финанси, особено след като основните страни донори се насочват към вътрешни инвестиции и инфлационният натиск се увеличава.
Потоците от парични преводи към страните с ниски и средни доходи вече надвишават преките чуждестранни инвестиции и официалната помощ за развитие. За разлика от много други форми на капитал, тези средства отиват директно в домакинствата, помагайки за покриване на основни нужди и в много случаи променяйки живота. Десетгодишно проучване е установило, че семействата, получаващи парични преводи в селските райони на Тайланд и Виетнам, са по-склонни да си позволят съвременни тоалетни, подобрявайки санитарните условия и намалявайки риска от забавяне на растежа, изтощение и поднормено тегло при деца.
Паричните преводи стават все по-важни за развиващите се страни в Африка, Азия и Латинска Америка, посочва Рата, който е прекарал повече от 30 години в отразяване на тези потоци, миграцията и финансирането на диаспората в Световната банка. „Колкото по-малка е страната, толкова по-бедна е тя, колкото по-крехка е тя, толкова по-голяма финансова спасителна линия са паричните преводи.“
Южна Азия илюстрира мащаба на уязвимостта. Регионът е изпратил около 9 милиона работници в Персийския залив, приблизително 90% от които са нискоквалифицирани и като цяло печелят по-малко от мигрантите от други части на света, според Патрик Кърби – старши икономист в Световната банка. Той обръща внимание, че „това означава, че те имат най-малка финансова устойчивост, за да поемат загуба на доходи, а семействата им у дома имат най-малките буфери от спестявания, на които да разчитат.“
Сатиш Раджан – индийски треньор по плуване в Катар, олицетворява както възможностите, които мигрантският труд може да създаде, така и несигурността, която би могла да донесе подновяване на конфликта. „Голямата ми мечта винаги е била да построя къща, която да е напълно изплатена, и след години упорит труд всъщност успях да го направя“, каза Раджан, добавяйки, че изпраща около 30 000 рупии (318 долара) у дома всеки месец.
