Спор за Украинската въстаническа армия от Втората световна война доведе до безпрецедентна дипломатическа криза между едни от най-близките съюзници срещу Русия – Полша и Унгария. Миналата седмица полският президент Карол Навроцки обяви, че ще лиши украинския си колега Володимир Зеленски от „Ордена на Белия орел“, който е най-високото държавно отличие на страната. Това решение предизвика дипломатическа буря, която бързо прерасна в открит политически конфликт между Варшава и Киев.
Украинският премиер Юлия Свириденко обяви на 23 юни, че ще оглави делегацията на страната на Конференцията за възстановяване на Украйна в Гданск на 25 и 26 юни. Отсъствието на Зеленски от форума може да се тълкува като още един знак за напрежението между двете държави.
Свириденко обяви в социалната мрежа X, че в делегацията ще участват представители на бизнеса, местните власти, парламента и държавните институции, които ще търсят конкретни споразумения в сферите на отбраната, енергетиката и икономическата устойчивост.
Конференцията в Гданск има стратегическо значение. Полша и Украйна са домакини на събитието, чиято цел е да мобилизира международни инвестиции за възстановяването на разрушената от войната украинска инфраструктура и икономика. Вместо демонстрация на единство обаче форумът ще започне под сянката на трудно решим исторически спор, който отново отвори болезнени рани от Втората световна война.
Спорът за УПА и раните от Волинското клане
Причината за кризата е решението на Зеленски в края на май да удостои специално подразделение на украинските сили със званието „Герои на УПА“ – Украинската въстаническа армия. Организацията е сред най-противоречивите формации в историята на Източна Европа. УПА възниква през 1942 г. като военно крило на Организацията на украинските националисти, свързвана с лидера Степан Бандера. За много украинци нейните бойци са символ на борбата за независимост срещу нацистка Германия и по-късно срещу Съветския съюз. След края на войната въоръжената съпротива на УПА срещу съветската власт продължава още години, което допринася за героизирането ѝ в съвременната украинска национална памет.
В Полша обаче споменът е коренно различен. Варшава обвинява УПА в извършването на етнически прочиствания срещу полското население във Волин и Източна Галиция през периода 1943–1945 година. Полски историци оценяват броя на жертвите на между 80 000 и 100 000 души. Полският парламент официално определя тези събития като геноцид, а темата остава сред най-чувствителните в отношенията между двете страни.
Именно затова решението на Киев да отдаде почит на УПА предизвика остро недоволство във Варшава. Президентът Навроцки определи хода като „скандален“, „неразбираем“ и „дълбоко разочароващ“. Той напомни, че за повечето поляци УПА остава организация, отговорна за масови убийства на мирни граждани.
„Орденът на Белия орел“ беше връчен на Зеленски през 2023 г. от тогавашния президент Анджей Дуда като символ на изключително близките отношения между Варшава и Киев след началото на руската агресия. Сега украинският премиер обяви, че връща наградата. Той изпрати отличието обратно в Полша по пощата и публикува снимка на медала, подготвен за изпращане. В изявлението си Зеленски подчерта, че Украйна остава отворена за диалог и за съвместна работа по сложните исторически въпроси, но даде ясно да се разбере, че възприема действията на Навроцки като удар по доверието между двете държави.
Напрежението между страните нараства
Решението на полския президент отприщи верижна реакция в Украйна. Външният министър Андрий Сибиха обяви, че връща своето полско отличие, определяйки действията на Навроцки като „стратегическа грешка“. Посланикът на Украйна във Варшава Васил Боднар също се отказа от своята награда, а началникът на президентската канцелария Кирило Буданов предупреди, че спорът представлява „подарък за московския агресор“.
Към протеста се присъединиха и трима бивши президенти на Украйна – Леонид Кучма, Виктор Юшченко и Петро Порошенко, които обявиха, че ще върнат собствените си „Ордени на Белия орел“. Така конфликтът прерасна от спор между двама държавни глави в дипломатическа криза.
Любопитното е, че разногласията не разделиха само Полша и Украйна, но удариха и самата полска вътрешна политика.
Премиерът Доналд Туск открито разкритикува действията на Навроцки и предупреди, че подобни конфликти радват единствено Кремъл. Според него историческите спорове не трябва да подкопават изключителното партньорство между две държави, които са изправени пред обща заплаха.
Сходна позиция зае и полският външен министър Радослав Шикорски, който заяви, че от конфронтацията между Варшава и Киев може да спечели единствено Русия. Анализатори отбелязват, че Москва от години се опитва да използва историческите противоречия между поляци и украинци като инструмент за подкопаване на западното единство.
Предупреждение отправи и световноизвестният историк Тимъти Снайдър. В интервю за полското издание на „Нюзуик“ той заяви, че „войната на паметта“ е много по-удобна за политиците от реалната война, защото позволява лесно мобилизиране на емоции и исторически обиди. Според него фокусирането върху миналото без отчитане на сегашните геополитически реалности представлява опасна грешка.
Снайдър подчертава, че поляците и украинците често припомнят различни аспекти от историята на УПА. Именно тази разлика в историческата памет прави темата толкова трудна за разрешаване.
Въпреки острия тон и символичните жестове, и двете страни официално уверяват, че конфликтът няма да засегне военната и политическата подкрепа за Украйна.
Полша остава ключов логистичен център за западната помощ към Киев и една от държавите, които са приели най-много украински бежанци след началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 година. По последни данни в Полша живеят близо 1 милион украински бежанци под временна закрила. Варшава е доставила 48 пакета военна помощ на Украйна на стойност над 3.5 милиарда евро. Освен това полската помощ беше първата, която достигна до украинските фронтове в значителни количества.
