Проектобюджетът за 2026 г., който беше представен вчера от финансовия министър Гълъб Донев, бе остро разкритикуван от опозицията. „Демократична България“ призова правителството да го оттегли и да го внесе отново след преработка. От коалицията настояват дефицитът да бъде ограничен до 3% и да не се предвиждат допълнителни разходи. Според Ивайло Мирчев предложената план-сметка не съдържа необходимите реформи, има проинфлационен характер и няма да доведе до положителни резултати за страната.
Народният представител подчерта още, че практически проектобюджетът на кабинета „Радев“ повтаря политиките на правителството на Росен Желязков, срещу които през зимата се проведоха масови протести.
Божидар Божанов пък акцентира върху необходимостта от структурни реформи в здравеопазването, което според него е сред секторите с най-сериозни загуби на публични средства.
„Има една народна поговорка, че реформи в гробищата отвътре не може да се очакват“, каза на свой ред Владислав Панев, като уточни, че Министерство на финансите играе ролята на гробище.
Мартин Димитров предупреди, че проектобюджетът нарушава основни принципи на фискалната политика, като увеличава преразпределението на средства през държавата и създава рискове за публичните финанси. Според него, ако дефицитът не бъде овладян, България може да се изправи пред сценарий, подобен на румънския.
От „Възраждане“ заявиха, че няма да се включват активно в критиките към бюджета, тъй като това вече се прави от други политически сили. Въпреки това партията възнамерява да внесе свои предложения, макар да не очаква те да бъдат приети.
От ГЕРБ определиха бюджета, предложен от управляващите, като „политическо лицемерие“. Представители на партията използваха случая, за да направят сравнение с план-сметката на кабинета „Желязков“, която беше оттеглена след протестите в края на миналата година.
На брифинг в парламента Теменужка Петкова подчерта, че приходната част на двата бюджета е почти еднаква, но в проекта на „Прогресивна България“ разходите са с близо 2,75 млрд. евро по-високи. Това, по думите ѝ, води и до съществена разлика в размера на дефицита – докато предишният проект е бил с ограничение до 3% от БВП, а новото предложение предвижда дефицит от 5,7 процента.
От ГЕРБ посочиха още, че и нивото на държавния дълг се различава значително между двата варианта.
Петкова напомни, че Радев е обяснявал как с бюджета на кабинета „Желязков“ се ограничават българските граждани и се убива българският бизнес. „Сега виждаме увеличение на осигурителната тежест, таксите за винетки. Изобщо цялата мантра от последната година, че предлагаме бюджет на кражбите, се разбива (..) Миналата година Радев на форум на българския бизнес се извини за бюджет 2026 без да има касателство към него. Ще се извини ли сега Радев за предлагания от него бюджет?“, попита бившият финансов министър от ГЕРБ.
Красимир Вълчев на свой ред отбеляза, че в разходната част на финансовата рамка философията е „да се пипа много малко там, където е трудно, и да се пести, където е лесно“.
Владислав Горанов нарече бюджета тъжен и лишен от управленска амбиция. Той настоя, че в представената от кабинета разходна част на план-сметката има неща, които могат да бъдат спестени. „Пицата на Дянков бе постна, но държавата бе в добро финансово здраве„, настоя депутатът.
Председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов защити от парламентарната трибуна бюджета като го определи като „бюджет на оздравяването, а не на илюзиите“.
В отговор на критиките за планиран дефицит от 5,7% от БВП, Витанов заяви, че след прилагането на европейската дерогация за разходите за отбрана реалният дефицит ще остане под 5 процента.
Освен това, той обвини опозицията, че е оставила значителни финансови ангажименти без осигурено финансиране. По думите му през 2024 и 2025 г. са натрупани необезпечени задължения за над 2,2 млрд. евро, което се равнява на близо 2% от брутния вътрешен продукт.
Витанов увери, че всички наследени ангажименти ще бъдат проверени преди изплащането им. Контролът ще се извършва от Агенцията за държавна финансова инспекция, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Дирекцията за национален строителен контрол. Освен това Сметната палата ще направи пълен одит на дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“.
