„С тревога и загриженост“ – с тези думи Надежда Йорданов от „Демократична България“ коментира предложените на второ гласуване в пленарната зала промени в Закона за съдебната власт. Тя уточни, че първоначално, когато преди четири седмици те били гласувани на първо четене, видяла в тях знак на решителност и дори ентусиазъм, че ще доведат до избор на нов Висш съдебен съвет по нови правила, така че, в крайна сметка в българското общество да се възстанови усещането за справедливост. По-късно обаче се оказало, че голяма част от гаранциите, които се предлагали от „Демократична България“ и се приемали за удачни, че ще променят процедурата за избор на Висшия съдебен съвет, не срещнали подкрепа.
Надежда Йорданова отбеляза, че нито измененията, свързани с по-доброто функционирането на Висшия съдебен съвет, нито гаранциите за политическа партийна неутралност на членовете му, срещнали подкрепа . Единственото, за което тя допусна, че има вероятност да е по-добро, е процедурата за избор на Висш съдебен съвет. Като положително отчете и че с „Прогресивна България“ са намерили балансирано решение за това, че ВСС, чийто мандат е прекомерно изтекъл, няма да може да решава въпроси, които имат дългосрочно влияние върху съдебната система.
„Тревогата от крайния резултат, който виждаме в доклада за второ четене, е налице„, коментира депутатът от „Демократична България“ и добави, че работата по подготовката на законопроекта показва недобър законодателен процес.
„Пренаписването на разпоредби – за втори, трети, пети път по време на работа на правната комисия и сега – в пленарната зала, сме го виждали многократно. Резултатът не е добро законодателство. А именно вие – от управляващите – казахте, че ще сложите край на това„, напомни Йорданова. Тя продължи с думите, че вероятно депутатите – членове на правната комисия от „Прогресивна България“, ще се оправдаят, че са неопитни, но Йорданова подчерта, че референтите в Народното събрание не са неопитни и експертите от Министерството на правосъдието също не са неопитни.
Йорданова даде конкретен пример със свое предложение, което се отнасяло до това предложения за членове на ВСС да могат да се правят от широк кръг лица, като например от представители на академичната общност, както и от представители на професионалната общност, включително и на адвокатурата.
Тя отбеляза, че според Конституцията ни членовете на ВСС, които се избират от парламента, не са нито политическа, нито партийна, а обществена квота. И нейното основно предназначение е да осигури отвореност и демократичен поглед върху управлението и към други решения в съдебната система, която по своята същност е сравнително затворена система. По думите й целта на тази обществена квота била да не се получи кастово израждане в редовете на магистратите в съдебната система. През годините обаче се оказало, че тя се изродила именно в партийна квота – при която има парцелиране на бройките между политическите сили и договорености от типа – аз ще подкрепя вашето предложение, ако вие подкрепите моето. Ето защо Йорданова очаквала, че като се приеме идеята за това академичната общност да прави предложения, този порочен кръг ще се счупи.
Надежда Йорданова даде пример, че и професор Пенчо Пенев (депутат във Великото народно събрание, професор по конституционно право и член на Конституционния съд) има посветени няколко книги по темата. Във връзка с тази критика народният представител Десислава Костова от „Прогресивна България“ обяви, че чисто практически българската реалност не кореспондира с научната литература, а освен това и обществото ни не е достигнало до етапа да я приложи на практика.
Основният аргумент на „Прогресивна България“ да не подкрепят предложението академичната общност да излъчва кандидати за ВСС, е фактът, че те могат да бъдат припознати и внесени като кандидатури и от народните представители.
Друго предложение на Надежда Йорданова, което не бе подкрепено от мнозинството, се отнасяше до задължението кандидатите за членове на ВСС да декларират принадлежност към тайни общества.
Народният представител от „Демократична България“ призова депутатите да не подхождат с насмешка и ирония към това нейно предложение, отбелязвайки, че Испания е имала лош опит с масонска ложа, чиито членове били проникнали във всички нива на държавата и изкривили институциите. Йорданова бе категорична, че принадлежността към тайни общества оказва въздействие върху независимото и обективно изпълнение на служебните функции. Тя даде пример, че дори в момента се чака решение на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека, което засяга именно подобно проникване на тайни общества, пречещо на нормалното функциониране на държавата.
Друго предложение, за което Надежда Йорданова изрази съжаление, че не се приема, се отнасяше до съдебния контрол – по думите й Върховният административен съд през годините е концентрирал прекалено много власт и се е превърнал във втора камара на Висшия съдебен съвет относно кадровите решения в съдебната власт.
Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ обърна внимание, че рамките на законодателния процес, свързан с промените в Закона за съдебната власт, са били предложени три законопроекта, но почти нищо от текстовете, внесени в двата законопроекта на опозицията – с вносители Надежда Йорданова от „Демократична България“ и Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ – не било подкрепено от мнозинството в правната комисия.
Той също изрази съжаление, че не е било подкрепено изискването за деклариране на обстоятелството дали кандидатите за ВСС са членове на тайни общества. Уточни, че вероятно с времето депутатите от „Прогресивна България“ ще осъзнаят „колко малка е България и колко бързо различни икономически влияния си намират път до определени хора. Подобни общества наистина са проекция, отражение на икономически задкулисни интереси, които след това си поправят път в тази зала и в компетентните институции„, предупреди Иванов.
В края на изказването си той се обърна към юристите от „Прогресивна България“ с думите, че те ще бъдат корективът на номинациите, които от тяхната парламентарна група ще направят. Той изрази надежда, че те много внимателно ще проверяват всяко ново име, което ще им бъде представено, защото дори една грешна стъпка встрани може да означава много и да не е просто случайност.
Какво обясниха от „Прогресивна България“ по повод критиките
Председателят на правната комисия – Янка Тянкова от „Прогресивна България“ – реагира първо на обвиненията в некомпетентност, отбелязвайки, че те са неоснователни, тъй като в рамките на две изключително тежки заседания на комисията е бил проведен изключително конструктивен и професионален диалог.
Тя припомни, че на тези две заседания на правната комисия били изслушани становищата и на председателя на Върховния касационен съд, и на заместник-председателя на Върховния административен съд, на представители на ВСС, включително на и.ф. главен прокурор, на омбудсмана, на Асоциациите на съдиите.
Тянкова подчерта, че е било проведено широко обсъждане, на което целта била да се чуе всяко професионално мнение, тъй като промените в Закона за съдебната власт уреждат тъкмо администрирането на съдилищата.
„Тяхното становище надделя и то предопредели последващите редакции на текстовете, които ние направихме и това е професионално и компетентно мнение„, обясни Тянкова. Така тя отговори на критиките на Велислав Величков от „Продължаваме промяната“, който намекна в изказванията си, че някой друг е писал редакциите на членовете на правната комисия и те само ги внасяли и гласували.
Тянкова даде и пример с предложение на Надежда Йорданова, от който стана ясно, че то е получило само отрицателни становища от всички институции, които засяга – и от страна на съдилищата, и от страна на прокуратурата, и от страна на омбудсмана, и от страна на Камарата на следователите.
Не на последно място Тянкова подчерта, че и „Прогресивна България“ е коригирала собствените си текстове, съобразявайки се с преобладаващата част от становищата.
Гласуването на промените в Закона за съдебната власт на второ четене продължава и утре. Днес депутатите не успяха да приемат всички точки, тъй като работното им време в пленарната зала е до 14 часа.
