Улесненият механизъм за купуване на държавен дълг от гражданите няма да тръгне бързо заради нуждата от подготвяне на нормативната база. Това стана ясно на заседанието на парламентарната бюджетна комисия по промените в Закона за държавния дълг, който ще предвиди 18 месечно отложено влизане в сила на новите разпоредби. На първичния пазар ДЦК ще се купуват не само по организирана от БНБ процедура, но и с мобилни телефони през създадена от финансовото министерство информационна система.
От БНБ искат повече време за изготвяне на нужните наредби, което е трудоемка работа. От централната банка посочиха още, че новият механизъм не може да реши проблемите с нищожната търговия на ДЦК през Българска фондова борса. Нейните представители контрираха обаче, че интерес има, но досега банките не предлагат такива емисии. Именно честотата и количеството на предлаганите ДЦК остава голямата неизвестна.
Финансовото министерство публикува за обществено обсъждане промени в Закона за държавния дълг и Стратегия за управлението му за периода 2026 г. – 2028 г. Целта е надграждане и обвързване на съществуващата правна рамка с изискванията на членството в еврозоната, включително съгласуваност на уредбата със Закона за въвеждане на еврото.
С проекта се въвеждат клаузите за колективно действие, които ще се прилагат за всички държавни ценни книжа с първоначален срок до падежа над една година, след ратифицирането от Народното събрание и влизането в сила на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Въвежда се правна уредба относно избора, контрола и статута на първичните дилъри на ДЦК, което да укрепи правната сигурност, доверието на инвеститорите и ефективното функциониране на пазара на суверенен дълг. Създават се предпоставки за разширяване на кръга от участници, включително глобални инвеститори и адаптация на българския пазар към съвременните европейски стандарти.управление
държанвния
Важен акцент в проекта е и хармонизирането на националната уредба с практиките в Европейския съюз посредством въвеждането на омнибус сметки, които ще улеснят достъпа на чуждестранни инвеститори до българския пазар на ДЦК. В тази връзка се предвижда отпадане на хартиените поименни сертификати за собственост, издавани от поддепозитарите на ДЦК на физическите лица, като мярка за пълна дематериализация и дигитализация на процесите.
С проекта се урежда и приложимото право при трансгранични сделки, за да се гарантират правната предвидимост, защитата на инвеститорите и избягването на правни колизии. целта е съвместимост със сетълмент и платежните платформи на ЕС, което да позволи по-пълна интеграция на българския пазар на суверенен дълг към единния вътрешен пазар на ЕС.
„Очакваните резултати от предлаганите с проекта на ЗИД на ЗДД изменения са повишаване на ефективността, прозрачността и конкурентоспособността на пазара на ДЦК, намаляване на транзакционните и административните разходи, както и постигане на пълно съответствие със стандартите на еврозоната. По този начин ще се укрепи доверието в българския пазар на суверенен дълг и ще се създадат условия за повишаване на ликвидността и разширяване на инвеститорската база, с очаквания за наличието на положителен потенциал при формиране цената на финансиране на държавата“, мотивират се авторите на проекта.
Публикуваният едновременно с него проект на Стратегия за управлението на държавния дълг за периода 2026 г. – 2028 г. пък дава основните насоки за провеждането на единна политика в съответните с очакваните макроикономически и бюджетни прогнози в четиригодишен времеви хоризонт. Предназначението ѝ е да оцени и ограничи в максимална степен рисковете, които структурата и профилът на дълга генерират и да осигури стабилни източници за дългово финансиране.
