Генералният секретар на НАТО Марк Рюте представи необичайно ясна икономическа оценка за военната зависимост на Европа от Съединените щати, твърдейки, че покупки на оръжие за приблизително 300 милиарда долара от европейски съюзници поддържат 195 хиляди работни места в американската отбрана. По този начин той преформулира споделянето на тежестта на алианса като индустриална сделка преди срещата на върха в Анкара и същевременно разкри продължаващата зависимост на Европа от американски оръжейни доставки.
Интервенцията преди срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли е предназначена за американската политическа аудитория, която е все по-склонна да оценява съюзите чрез парични транзакции. Аргументът на Рюте е, че европейското превъоръжаване не изтощава американските ресурси безвъзвратно; то подкрепя фабрики, вериги за доставки и квалифицирана заетост отвъд Атлантика. Аргументът би могъл да помогне за защитата на алианса във Вашингтон. Но същевременно разкрива и по-трудна стратегическа истина за Европа: голямото увеличение на европейските бюджети за отбрана води до значително търсене на американско оборудване, тъй като европейската индустрия все още не може да доставя всичко с нужната скорост или мащаб.
НАТО като индустриална сделка
Дебатите за споделяне на тежестта традиционно сравняват националните разходи като дял от брутния вътрешен продукт. Тази мярка показва политически усилия, но казва малко за това къде отиват парите за обществени поръчки. Данните за работните места на Рюте изместват вниманието от проценти към договори. Американските самолети, системите за противовъздушна отбрана, ракетите, хеликоптерите и прецизните оръжия остават в центъра на европейските планове за придобиване. Тези поръчки създават вътрешен електорат в Съединените щати за продължаване на трансатлантическите отбранителни връзки.
В транзакционна политическа среда работните места в окръзите на Съединените щати, изпращащи конгресмени, може да имат по-голяма тежест от абстрактните призиви към споделени ценности. Независимият уебсайт за новини и анализи Defence Matters съобщи през април, че Рюте е използвал по-ранно обръщение във Вашингтон, за да окаже натиск върху съюзниците за разходите и производството. Новият аргумент развива тази стратегия, като представя европейските харчове като принос към американската индустриална сила.
Зависимостта е другата страна на числото
Прочитът на същата сума от 300 милиарда долара може да се тълкува по-неудобно в Европа. Тя показва каква част от дивидента от превъоръжаването отива към американски доставчици, вместо за разширяване на европейското производство. Закупуването на американско оборудване може да бъде оперативно рационално. Производствените линии съществуват, системите са доказани и много възможности вече се използват в НАТО. Общото оборудване може да подобри оперативната съвместимост и да намали риска от интеграция.
Зависимостта обаче създава уязвимости. Графиците за доставки на Съединените щати са под натиск от глобалното търсене и американските оперативни изисквания. Одобренията за износ могат да бъдат забавени или политизирани. Някои системи разчитат на контролиран от американците софтуер, поддръжка, боеприпаси и подобрения през целия си експлоатационен живот. Следователно Европа е изправена пред двойно изискване: да купува това, което е налично, за да запълни неотложните пропуски, като същевременно инвестира достатъчно у дома, за да избегне обвързването на дългосрочната готовност с един-единствен външен доставчик.
Работата не е равносилна на капацитета за разполагане
Срещата на върха в Анкара ще бъде оценена по това дали съюзниците могат да превърнат разходите в сили, които могат да се бият. Стойностите на договорите и данните за заетостта сами по себе си не водят до готовност на бригади, защитени авиобази или заредени складове. Европейските военни се нуждаят от противовъздушна отбрана, далекобойна огнева мощ, дронове, електронна война, сигурни комуникации, транспорт, инженерство, боеприпаси и обучен персонал. Те също така се нуждаят от капацитет за поддръжка и устойчива инфраструктура.
Defence Matters е проследил как нарастват европейските инвестиции докато се оформя стратегическата отбранителна инициатива на Европейската комисия Readiness 2030, но по-високите общи суми могат да съществуват едновременно с фрагментирани обществени поръчки и дълги опашки за доставка. Следователно, индустриалният аргумент на Рюте не бива да замества анализа на възможностите. Покупка, която поддържа работните места в САЩ, може все пак да пристигне твърде късно, да не е достатъчна или да създаде тежест за поддръжка, която ограничава оперативната употреба.
Послание към Тръмп и към Европа
За президента Тръмп числата отговарят на познато твърдение: съюзниците трябва да харчат повече, а американската индустрия трябва да се възползва. Рюте пък на практика твърди, че НАТО вече постига и двете цели.
За европейските правителства посланието е по-сложно. Американските покупки могат да засилят политическите връзки и да запълнят непосредствените празнини, но могат също така да отслабят претенциите за стратегическа автономност, ако вътрешното производство не расте успоредно с тях. Най-добрият резултат не е самозадоволяването. Силата на НАТО идва от интегрирания индустриален и военен капацитет отвъд Атлантика. Проблемът възниква, когато интеграцията се превърне в еднопосочна зависимост, особено за консумативи като ракети и боеприпаси, които биха били използвани бързо в конфликт с висока интензивност.
Европейските съюзници се нуждаят от съвместни поръчки, по-дългосрочни договори и общи стандарти, способни да поддържат както европейското, така и северноамериканското производство. Те също така трябва да намалят националната фрагментация, която оставя малки, несъвместими части, разпръснати по целия континент.
Твърдението на Рюте за 195 хиляди работни места е политически проницателно, защото превръща политиката на съюза в нещо осезаемо за американските избиратели. То може да помогне за поддържане на ангажимента на Съединените щати в труден момент. И все пак, това би трябвало да изостри и дебата в самия Европейски съюз.
Ако превъоръжаването продължи да създава по-голяма индустриална дълбочина отвъд Атлантика, отколкото в Европа, континентът може да похарчи значително повече, без да получи свободата на действие или устойчивостта на доставките, от които се нуждае. Анкара трябва да се справи с двете страни на сделката: американският ангажимент към европийските съюзници и европейският капацитет да поеме по-голям дял от отбранителната тежест на практика.
