Заради изчерпване на времето на пленарното заседание парламентът не успя да гласува кандидатурата на д-р Асен Меджидиев за подуправител на НЗОК – Националната здравноосигурителна каса. Припомняме, че той бе предложен от „Прогресивна България“ и миналата седмица беше изслушан в парламентарната комисия по здравеопазване.
Д-р Меджидиев, който е бивш министър на здравеопазването в служебните кабинети с премиер Гълъб Донев, бе предложен да замени проф. Момчил Мавров, който подаде оставка и за когото от „Демократична България“ поискаха ДАНС да предостави на парламента секретните доклади за проверките на дейността му.
Днес бяха представени основните акценти в концепцията на д-р Асен Меджидиев. Ако той бъде избран за подуправител на Здравната каса, той ще се захване със следните текущи задачи:
1. Анализиране на слабите страни в институционалния контрол в системата на НЗОК и в районните каси;
2. Извеждане на административни мерки за преодоляване на слабите страни и елиминиране на предпоставките за пропуски в регулаторната правна рамка на контролната дейност и тяхното аргументиране пред органите на изпълнителната и законодателната власт;
3. Включване в контролната дейност на НЗОК на експерти, излъчени от бордовете по специалности на Българския лекарски съюз – нещо, което е заложено още от 2021 г.-2022 г., но не се изпълнява. Целта е да има списъци с лекари, излъчени от бордовете по специалности, които да бъдат предоставени от БЛС и когато се назначава проверка в някое лечебно заведение и в съответната клиника, НЗОК да повика специалист, включен в списъците, който да може да извърши контрол върху самата медицинска дейност.
4. Остойностяване на лекарския и сестринския труд и залагането му в клиничните пътеки. По този повод д-р Меджидиев уточни, че е работел по тази идея като служебен министър на здравеопазването в кабинета на Гълъб Донев през 2022 г. и през 2023 година. Според него така ще се подобри заплащането на медицинските специалисти и ще отпаднат допълнителните материални стимулирания.
5. Ограничаване до минимум на хоспитализациите, които се акумулират на формален и количествен принцип заради клиничните пътеки;
6. Създаване на аналитичен отдел в НЗОК от добри ИТ-специалисти, които ежеседмично и ежемесечно да правят сравнителен анализ с европейските показатели, като например брой хоспитализации по съответната диагноза;
7. Въвеждане на анкетни карти за пациентите, в които те да правят оценка при хоспитализациите, по време на престоя си и при изписването. На база тези анкетни карти, от които ще става ясна удовлетвореността на пациента, ще се формира коефициент, който ще участва при формирането на плащанията. При добри показатели – заплащането ще се повишава, а при лоши – ще намалява.
8. Разработване на механизми за ограничаване на плащанията на пациентите – по този въпрос НЗОК ще съдейства активно на Министерството на здравеопазването с проучване и обобщаване на случаите и причините за доплащане на медицински и други услуги.
9. Разработване на механизми за проследяване удовлетвореността на пациентите. Ще бъде създадена централизирана електронна система за събиране и обработка на информацията за удовлетвореността на пациентите.
10. Интеграция и подобряване на функционалностите на информационните системи, включително подобряване на свързаността и технологичните възможности – като единна точка за вход на данните, формиращи здравните записи; осигуряване на надеждността на данните и елиминиране на дублажи и непълнота на данните в информационните системи;
11. Подобряване на информираността на пациента с различни политики и мерки като персонално известяване, проследимост на действията на здравните органи и обратна връзка. Премахване на здравните книжки и модел на регистрация на данните по електронен път;
12. Подобряване на механизма за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК при изразходване на средства за лекарства.
13. Засилен контрол, включително медицински, по отношение на лекарствата, предписани за домашно лечение.
14. По отношение на лекарствените продукти, заплащани в болничната пациентска помощ, извън стойността на оказваните медицински услуги, ще се създаде техническа възможност за прилагане на контроли за автоматична проверка в реално време, като основната цел ще е недопускане на издаване на протокол от клинична онкологична комисия по химиотерапия и протокол за лекарствено лечение по хематология, които не съответстват на контролите.
15. Предлагане на специфични условия в договорите на изпълнителите и на доболничната помощ, и на извънболничната помощ в райони със слабо развита инфраструктура.
По отношение на биографията на Асен Меджидиев бе припомнено, че той има дългогодишна практика като специалист по уши, нос и гърло и е бронхоскопист. Работил е в УМБАЛ „Св. Анна“ и УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където създава и ръководи първото отделение по уши, нос, гърло. Има специализации в Германия в Университетската болница „Шарите“ и в Университетската болница в Загреб, Хърватия, и в Швейцария в гр. Берн.
През 2010 г. той завършва здравен мениджмънт. Инициатор е на националната програма „Детско здраве – Пирогов“. Бил е служебен министър на здравеопазването от август 2022 г. до юни 2023 г. Бил е председател на Столичната лекарска колегия към Българския лекарски съюз от 2018 г. до 2022 г. На 7 юни 2024 г. е избран за председател на Управителния съвет на Столичната лекарска колегия.
