Свръхпроизводството на стоки в Китай създава проблеми не само за САЩ и Европа, но и за страните с ниски и средни доходи, според доклад на Института за международна икономика „Питърсън“ (PIIE). Китай продължава да изнася рекордни обеми леки промишлени продукти. Това възпрепятства бедните икономики да развиват собствено производство, да увеличават износа и постепенно да преминават към по-сложни продукти.
Анализаторите изчисляват, че конкуренцията с Китай струва на други страни стотици милиарди долари приходи от износ.
През последните години дискусиите за нарастващия търговски излишък на Китай се фокусираха до голяма степен върху проблемите, които той създава за САЩ и Европа. Те включват загуба на работни места в производството и нарастваща конкуренция в автомобилната индустрия и стратегическите сектори.
Последиците от свръхпроизводството в Китай за страните с ниски и средни доходи често са били подценявани,
според експерти на PIIE.
Тези страни имат брутен национален доход на глава от населението под 14 375 долара годишно (класификация на Световната банка). Тази група включва както бедни икономики, така и относително големи развиващи се пазари от Нигер до Индия.
Много от тези страни се конкурират директно с Китай в сектори, където производството изисква относително ниска технологична компетентност. Според оценки на PIIE, значителна част от търговския излишък на Китай от приблизително 2.2 трилиона долара – между 0.7 трилиона и 1.4 трилиона долара – се дължи на тези сектори. Те включват облекло, обувки, текстил, мебели и други потребителски стоки.
Анализаторите идентифицират няколко канала за китайски натиск.
На първо място, конкуренцията на световния експортен пазар: развиващите се страни биха могли да продават повече продукти на леката промишленост на света, но Китай заема значителен дял от тази ниша.
Конкуренцията на вътрешните пазари на развиващите се страни също е заложена на карта: китайските стоки изместват местните производители не само в САЩ и ЕС, но и в Азия, Африка и Южна Америка.
Авторите подчертават, че данните за износа всъщност може да подценяват мащаба на проблема. Като се гледа не само на готовите стоки, преминаващи границите, но и на добавената стойност, създадена в Китай, неговата роля става още по-значима. Китай може да изнася по-малко готови облекла или обувки, но в същото време все повече етапи от производството им се осъществяват на вътрешния пазар.
Експертите смятат позицията на Китай за необичайна. Когато днешните развити страни са били на сравним етап на развитие с Китай, те вече постепенно са отстъпвали място на по-бедните производители. През 60-те години на миналия век Съединените щати отварят пазара си за „азиатските тигри“, а по-късно и за самия Китай. Авторите смятат, че Китай внася значително по-малко от страните с ниски и средни доходи, отколкото неговите предшественици.
Слабото вътрешно търсене в Китай изостря проблемите.
Поради свръхкапацитета и ожесточената конкуренция, китайските компании все повече изнасят своите продукти, често на ниски цени. В резултат на това развиващите се страни срещат по-трудно не само да изнасят собствените си стоки, но и да защитават производителите на вътрешните си пазари.
Поради китайското свръхпроизводство, бедните страни не са в състояние да инициират индустриален растеж и постепенно да преминат към по-сложни продукти. Експертите наричат този ефект „китайско притискане“ – свиващо се пространство за индустриализация.
