Президентът на САЩ Доналд Тръмп пристигна на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 юли с послание, което бързо попари очакванията за единство сред съюзниците. Европейските лидери тъкмо бяха повярвали, че са затоплили отношенията с Белия дом. В навечерието на срещата обаче американският президент отново нападна с остри критики европейските държави, като настоя, че Вашингтон носи прекалено голям финансов и военен товар.
Тръмп заяви, че е „много разочарован от НАТО“ и попита защо Съединените щати са длъжни да харчат стотици милиарди долари за общата сигурност, докато част от съюзниците не показват достатъчна готовност да подкрепят американските действия, когато се наложи.
„Инвестирахме трилиони долари в НАТО. Защо? За да предпазим европейските страни, други държави, хората, от това, което преди беше Съветски съюз, сега е Русия. Казах добре, но човек би си помислил, че те много биха искали да направят нещо, за да помогнат на нас„, заяви Тръмп. При все че преди срещата европейските лидери подчертаваха ангажиментите си за увеличаване на военните бюджети, закупуване на американско въоръжение и укрепване на отбранителните способности на Европа. Като Литва, Естония, Латвия, Полша и Гърция са сред лидерите по разходи за отбрана с над 3.5% от БВП.
Също така американският президент не пропусна да отправи обвинения към Европа за нейната енергийна и имиграционна политика и изрази недоволство от липсата на по-голяма подкрепа за американските действия срещу Иран.
Въпреки напрежението Тръмп пристигна в Турция с позитивно отношение към домакина – Реджеп Тайип Ердоган. Той определи турския президент като силен и уважаван партньор и заяви, че именно добрите му отношения с Анкара са сред причините въобще да участва в срещата на върха.
Гренландия и Украйна – нови точки на напрежение
Една от най-спорните теми на първия ден от срещата беше настояването на Тръмп, че Гренландия трябва да бъде под контрола на Съединените щати, а не на Дания. Според американския президент стратегическото значение на арктическия остров нараства заради присъствието на Русия и Китай в региона.
„Това трябва да бъде контролирано от Съединените щати, а не от Дания“, изтъкна Тръмп пред журналисти в Анкара. Изказването му предизвика ново напрежение с Копенхаген, който категорично отхвърля идеята за промяна на статута на Гренландия.
Датският премиер Мете Фредериксен отбеляза, че суверенитетът на датското кралство трябва да се уважава и че Гренландия не е обект за продажба или придобиване. Според нея въпросът не е бил част от дневния ред на срещата на НАТО, която е насочена към сигурността на алианса и военните способности на държавите членки.
Външният министър на Гренландия Муте Егеде също подчерта, че бъдещето на острова трябва да бъде решавано от неговите жители. По думите му Гренландия ще продължи да работи със своите международни партньори, но решенията за нейната съдба принадлежат на местното население.
Тръмп свърза темата за Гренландия с по-широкото си недоволство от НАТО, като каза, че Дания не прави достатъчно за защитата на стратегически важната територия.
Преди форума американският президент обяви и че е разговарял по телефона с Володимир Зеленски и Владимир Путин. Според него и двамата вече са готови да сключат мирно споразумение, но не посочи конкретни основания за оптимизма си. Междувременно през нощта срещу вторник Русия извърши мащабна атака с ракети и дронове срещу Киев и околностите му, при която загинаха най-малко 28 души.
Зеленски настоя по време на срещата подкрепата за Украйна да се увеличи и да получи системи за противовъздушна отбрана. Канада пък съобщи, че ще й предостави нов пакет помощ на стойност 900 милиона долара.
Лидерите на НАТО очакват повече яснота от Вашингтон за бъдещото американско военно присъствие в Европа. На въпрос дали ще обяви евентуално изтегляне на войски от Стария континент, Тръмп отговори: „Ще видим“.
Независимо от критиките генералният секретар на НАТО Марк Рюте защити позицията на американския държавен глава. Той заяви, че Тръмп е бил прав да настоява съюзниците да увеличат разходите си за отбрана и да модернизират армиите си. Според Рюте Тръмп постига това, което американските президенти са се опитвали да направят още от времето на Дуайт Айзенхауер – да се постигне по-равномерно разпределение на военните разходи между САЩ и Европа.
Рюте посочи също, че през последните две години европейските държави от НАТО са поели ангажименти за около 250 милиарда долара нови инвестиции в отбраната.
F-35, санкциите и новата роля на Анкара
Докато Тръмп критикуваше част от съюзниците си, отношението му към Турция беше коренно различно. Както споменахме, той нарече Ердоган силен лидер и определи отношенията между двамата като отлични.
„Всичко, за което някога съм го молил, той го е направил“, каза Тръмп за турския президент.
Основният въпрос в разговорите между двамата лидери бе възможното връщане на Турция в програмата за изтребителите F-35. Анкара беше изключена от проекта през 2020 г., след като закупи руските системи за противовъздушна отбрана С-400. Тогава САЩ настояваха, че руските комплекси представляват риск за сигурността на програмата F-35, тъй като Москва може да получи информация за характеристиките на американския самолет. Заради сделката Вашингтон наложи санкции срещу турската отбранителна индустрия.
Сега администрацията на Тръмп разглежда възможността за промяна на тази политика. Един от обсъжданите варианти е Турция да ограничи използването на С-400 или да предприеме действия, които да премахнат американските опасения. Въпреки това всяка сделка за F-35 и евентуална отмяна на санкциите трябва да получат одобрение от Конгреса на САЩ.
Междувременно потенциалната продажба на F-35 среща и съпротива. Израел предупреди, че укрепването на турските военновъздушни сили може да промени военния баланс в Близкия изток. Гърция също се противопоставя на подобно решение заради продължаващото напрежение с Турция и спора за Кипър.
Преди срещата на върха САЩ обявиха и намерението си за продажба на произведени в Америка реактивни двигатели на Турция на стойност около 700 милиона долара.
Плановете на европейските съюзници
Паралелно със споровете за финансирането НАТО продължава да работи по разширяване на производството и поддръжката на ключови оръжейни системи. Сред проектите са европейско производство на ракети „Стрингър“, разширяване на производството на ракетите AIM-120 AMRAAM и създаване на център за поддръжка на системите „Пейтриът“.
В инициативите участват редица европейски държави, сред които Германия, Нидерландия, Белгия, Канада, Финландия, Норвегия и други съюзници. Целта е да се увеличи производственият капацитет и да се възстановят запасите от боеприпаси, които бяха сериозно изчерпани заради войната в Украйна и други военни операции.
Освен това съюзниците обявиха нови големи програми, включително ангажимент за инвестиране на над 40 милиарда долара през следващите пет години в способности за борба с дронове.
Рюте призова за „трансатлантическа революция в отбранителната индустрия“ и насърчи компаниите от сектора да поемат повече риск при инвестициите си. „Индустрията във всички държави, представени тук, трябва да е готова да поема повече риск. Търсене има и вие го знаете“, подчерта той.
Срещата в Анкара показа едновременно две различни реалности в НАТО – нарастваща необходимост от обща сигурност и задълбочаващи се политически различия между съюзниците. Те са изправени пред общи заплахи, но същевременно спорят за лидерството, разходите и посоката на организацията.
