През последните години критиките към българската пенсионна система са многобройни, но конкретните предложения за нейното усъвършенстване остават сравнително малко. Най-често се посочва отслабената връзка между осигурителния принос и размера на бъдещата пенсия, без да се анализират достатъчно причините за това и възможните решения. Това отбелязва в свой анализ проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет.
Държавната пенсионна система (първи стълб) функционира на разходопокривен принцип: текущите осигурителни вноски се използват за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери. Това е класически солидарен модел, основан на междупоколенческа (междугенерационна) солидарност. От икономическа гледна точка размерът на пенсията следва в значителна степен да отразява действително внесените осигурителни вноски. Макар системата да изпълнява и социални функции, връзката между индивидуалния принос и пенсионните права трябва да бъде достатъчно силна, за да стимулира участието в нея, посочва проф. д-р Богомил Манов.
Действащата формула в момента определя пенсията чрез средния осигурителен доход за страната, индивидуалния коефициент и осигурителния стаж. Средният осигурителен доход има важно предимство – осъвременява трудовия принос спрямо текущото равнище на доходите. На практика обаче именно той се превръща в доминиращ фактор, докато индивидуалният принос влияе по-незначително върху крайния размер на пенсията, посочва анализа. Това отслабва стимулите за деклариране на реалните доходи. Допълнително изкривяване създава гарантираният минимален размер на пенсията, който въвежда елемент на социално подпомагане в рамките на осигурителната система. В резултат на всичко това се насърчават осигуряването върху минимални доходи, укриването на осигурителен доход и неформалната заетост.
Според анализа, проблемът се задълбочава от неблагоприятната демографска структура – броят на работещите спрямо пенсионерите е значително по-нисък от средното за ЕС – на един пенсионер се падат приблизително 1,38 осигуряващи се лица, докато средното за ЕС е около 2,7 работещи на един пенсионер. Това ограничава приходите от осигурителни вноски и увеличава зависимостта на системата от държавния бюджет.
Основният структурен проблем
на действащата система е недостатъчно силната зависимост между индивидуалния осигурителен принос и размера на получаваната пенсия.
Докато тази връзка не бъде съществено засилена, стимулите за пълноценно участие в системата ще останат слаби, а финансовата ѝ устойчивост ще продължи да се влошава.
Международният опит показва, че устойчивите пенсионни системи се изграждат върху няколко принципа: прозрачност, финансова устойчивост, актуарна справедливост, автоматична адаптация към демографските промени и ясно разграничаване между осигурителната и социалната функция.
Добра европейска практика в това отношение представляват пенсионните системи на Германия и Австрия, които използват точков модел за оценка на осигурителния принос. Всяка година осигурителният доход се съпоставя със средния осигурителен доход за страната, като по този начин се формират пенсионни точки. При отпускане на пенсия общият брой точки се умножава по ежегодно определяна стойност на една пенсионна точка.
Според анализа, прилагането на подобен модел в България би осигурило значително по-голяма прозрачност, предвидимост и проследимост на пенсионните права. Осигурените лица ще могат във всеки момент да получават информация за натрупаните права и прогнозния размер на бъдещата си пенсия, което ще засили общественото доверие в системата.
Сред най-съществените предизвикателства пред българската пенсионна система е неблагоприятната демографска динамика,
се посочва в анализа. В този контекст особено ценен е шведският модел на условно дефинирани вноски (Notional Defined Contribution – NDC), който съчетава солидарния характер на разходопокривната система с висока степен на финансова дисциплина. При този модел всички осигурителни вноски се отчитат по индивидуални виртуални сметки и ежегодно се индексират съобразно развитието на икономиката. При пенсиониране натрупаните права се преобразуват в пожизнена пенсия чрез коефициент, отчитащ очакваната продължителност на живота на съответното поколение.
Допълнително системата включва автоматичен механизъм за балансиране, който предотвратява натрупването на структурни дефицити. Въвеждането на подобни автоматични стабилизатори би ограничило необходимостта от периодични политически корекции на пенсионните параметри и би повишило финансовата устойчивост на държавното обществено осигуряване.
Според анализа, европейската практика показва, че устойчивите пенсионни системи се основават на максимално пълно отчитане на осигурителния принос през целия трудов живот. Именно такъв подход прилагат Франция и Италия, където размерът на пенсията се определя въз основа на практически целия осигурителен период. За България подобна промяна би създала по-силни стимули за деклариране на реалните доходи, би ограничила възможностите за избягване на осигурителни вноски и би възстановила връзката между индивидуалния принос и пенсионните права.
Съществен проблем на действащата система е преплитането на осигурителния и социалния принцип.
Минималните пенсии и други социални елементи често се финансират чрез бюджета на държавното обществено осигуряване, което отслабва принципа на еквивалентност и увеличава финансовия натиск върху системата. Практиката на Дания показва, че значително по-ефективен е моделът, при който социалната защита срещу бедност се финансира чрез общите данъчни приходи, докато осигурителната пенсия се определя единствено въз основа на направения принос. Подобно институционално разделение би повишило прозрачността и финансовата дисциплина на българската пенсионна система, подчертава проф. д-р Манов.
Дигитализация и персонализирана информация
Един от най-успешните инструменти за повишаване на общественото доверие е ежегодното предоставяне на персонализирана информация за натрупаните пенсионни права. Подобна практика успешно функционира в Швеция и Нидерландия, където всеки осигурен получава индивидуална прогноза за бъдещата си пенсия при различни сценарии.
Въвеждането на електронни пенсионни извлечения чрез информационните системи на Националния осигурителен институт би повишило финансовата грамотност, би насърчило доброволното пенсионно осигуряване и би засилило общественото доверие в системата.
Предложен модел за България
Според анализа, най-подходящо е изграждането на комбиниран модел, който съчетава:
– прозрачна точкова или NDC-базирана формула в първия стълб;
– ясно отделяне на социалния компонент от осигурителния;
– постепенно укрепване на втория капиталов стълб;
– автоматични демографски корекции;
– разширяване на електронните услуги и достъпа до информация за индивидуалните пенсионни права.
Предложеният модел не цели подмяна на съществуващата система,
а нейното институционално усъвършенстване чрез адаптиране на доказани европейски практики към българските условия, подчертава проф. д-р Манов. Основната цел е да се постигне по-добър баланс между солидарността и осигурителната еквивалентност, като едновременно се повишат прозрачността, финансовата устойчивост и общественото доверие в пенсионната система. Подобен подход би намалил необходимостта от чести политически намеси, би подобрил предвидимостта на системата и би създал по-стабилна основа за дългосрочната адекватност на пенсионните доходи.
