Лондон изпитва все по-сериозна жилищна криза, породена от съчетанието на сложни административни процедури, нарастващи строителни разходи, високи лихви и политически пречки, посочва американското издание „Уолстрийт джърнъл“. Експерти предупреждават, че недостигът на нови жилища вече оказва влияние не само върху пазара на имоти, но и върху икономическия растеж, пазара на труда и социалната мобилност.
Показателен пример е проектът Shoreditch Works в източната част на британската столица. Инвеститорите планират изграждането на около 80 жилища, търговски площи, център за зелени технологии и нови обществени пространства.
Въпреки че са подготвили над 9000 страници документация в продължение на четири години, местните власти отказват разрешение за строеж с аргументи, че проектът не съдържа достатъчно подробности и че съществуващите офис сгради носят историческа стойност от Индустриалната революция.
По официални данни Лондон трябва да изгражда около 88 000 нови жилища годишно, но през периода 2024–2025 г. е започнало строителството на едва 4170 жилищни единици, докато населението на града е нараснало с приблизително 100 000 души.
Според Центъра за политически изследвания (Centre for Policy Studies) британската столица се нуждае от още около 1,1 милиона жилища, за да достигне средното ниво на жилищен фонд на глава от населението в Западна Европа.
Недостатъчното строителство оказва сериозен натиск върху цените. Средната стойност на първо жилище за купувач в Лондон вече достига около 500 000 британски лири, което е приблизително десет пъти повече от средната годишна заплата.
Междувременно наемателите отделят средно 42% от доходите си за жилищни разходи – значително повече в сравнение с 50-те и 60-те години на миналия век.
Млади жители на столицата споделят, че високите наеми и недостъпните цени на имотите ги принуждават да живеят дълго под наем, да отлагат създаването на семейство или да се преместват в по-достъпни градове като Манчестър. Някои дори обмислят да напуснат Великобритания.
Според анализатори основен проблем остава британската система за устройствено планиране, въведена още през 40-те години на XX век. За разлика от моделите в много други държави, всяко инвестиционно предложение се разглежда индивидуално от местните власти, което често води до продължителни процедури и субективни решения.
Данни на Университета в Уоруик показват, че делът на отказаните жилищни проекти във Великобритания е нараснал от около 20% през 2000 г. до над 30% през 2024 година.
След пожара в Grenfell Tower през 2017 г. бяха въведени и по-строги изисквания за безопасност на новите сгради. Макар специалистите да подчертават необходимостта от подобни мерки, строителният сектор предупреждава, че част от новите правила значително оскъпяват и забавят реализацията на проектите.
Допълнителни трудности създават недостигът на квалифицирани кадри, поскъпването на строителните материали, проблемите по веригите за доставки и високите разходи за финансиране.
В резултат през 2025 г. в Лондон има около 281 000 одобрени, но нереализирани жилища, тъй като много инвеститори се отказват заради прекомерните изисквания или икономическата нецелесъобразност.
Новият министър-председател Анди Бърнам обяви намерение да започне най-мащабната програма за изграждане на социални жилища във Великобритания от десетилетия насам. Правителството вече представи пакет от мерки за ускоряване на строителството, включително облекчаване на процедурите за проекти с по-висок дял достъпни жилища.
Представители на строителния сектор обаче предупреждават, че без по-дълбока реформа на системата за планиране и разрешителните Лондон трудно ще успее да навакса огромния недостиг на жилища, който вече се превръща в една от най-сериозните икономически и социални кризи пред британската столица.
