Брюксел е изправен пред срив в подкрепата за нови икономически санкции срещу Русия, тъй като националните столици от състава на Европейския съюз отказват да подкрепят мерки, които биха могли да навредят на техните корпоративни шампиони, пише „Файненшъл таймс“, позовавайки се на твърдения на дипломати. В тенденция, която би могла да застраши четиригодишната стратегия в подкрепа на Украйна, редица държави – включително Гърция, Франция, Италия, Германия, Австрия и Португалия – искат изключения от последния набор от наказателни инициативи, изготвен от Европейската комисия, или блокират изцяло предложените мерки.
Вълните от санкции след пълномащабното руско нахлуване на украинска земя през 2022 г. имаха за цел да спрат финансовите потоци, поддържащи войната на Москва. Но исканията на столиците предизвикват опасения, че Европа губи готовността си да толерира последиците за компаниите от ЕС, които все още печелят пари от търговия с Русия, са заявили петима дипломати от блока, участвали в преговорите.
ЕС не може да налага санкции без единодушна подкрепа. Забрани обаче бяха наложени по време на четиридневни разговори между посланиците на страните членки на общността в Брюксел през изминалата седмица без споразумение. Това породи опасения, че намаляващите нива на вътрешна солидарност, отслабването на решимостта да се подкрепи Киев и усещането, че мирното споразумение може да бъде неизбежно, са подкопали желанието за вземане на трудни решения.
„На масата моралният императив функционира все по-малко“, споделил един от дипломатите. „Всички столици са съгласни с твърдата реторика и разговорите за солидарност, но след това всичко се стопява.“
Последният набор от предложени санкции съдържа мерки, насочени към руския износ и финансовата система на страната, заедно с механизъм за поддържане на изкуствено ниска цена, на която Русия може да изнася суров петрол.
Атина отказва да се съгласи с целия пакет, ако не получи одобрение за транспортиране на руски втечнен природен газ до трети страни, твърдейки, че в противен случай това би нанесло удар на видния гръцки милиардер в сектора на корабоплаването Георгиос Прокопиу. Компанията Dynagas на Прокопиу е транспортирала над 30 милиона тона втечнен природен газ (LNG) от проекта Arctic Yamal след пълномащабното нахлуване в Украйна, според платформата за данни и анализи Kpler. Това, по сметки на „Файненшъл таймс“, базирани на ценови данни от Argus Media, би се равнявало на товари за над 24 милиарда долара. Само един кораб – Fedor Litke, е превозил гориво на стойност над 4 милиарда долара.
„Гърция очевидно не е единствената страна членка на ЕС, което се опитва да защити собствените си интереси от разходите за санкции, но е необичайно едно правителство да лобира от името на една-единствена компания, която печели толкова щедро от руския бизнес“, коментира бивш служител по санкциите на Съединените щати.
Португалия и Германия са поискали забраната за купуване на руска риба да бъде премахната, позовавайки се на необходимостта от подкрепа на местните им рибопреработвателни сектори. Големите туристически дестинации Франция и Италия искат забраната за издаване на визи на ЕС на руски войници, служили във войната, да бъде смекчена. А Австрия повтори дългогодишното си искане руски активи на стойност 2 милиарда евро да бъдат размразени, за да компенсира „Райфайзен Банк“ за глобата, наложена от Москва.
„Това е голяма криза за целия подход към санкциите. Ако всички изискват дерогации и вратички, тогава в края на процеса всеки пакет от санкции е просто празна кутия“, отбелязва дипломатът.
От разпореденото от руския президент Владимир Путин нахлуване в Украйна ЕС е наложил 20 пакета от санкции в опит да намали ресурсите за неговата военна машина и да го притисне да започне мирни преговори. Някои съществуващи мерки, като забрани за внос на руски торове, стомана и диаманти и поетапно спиране на покупките на руски въглеводороди, отне седмици на преговори и дипломатически натиск върху засегнатите държави от ЕС, за да се осигури единодушно одобрение. Дипломати обаче твърдят, че мащабът на отказите на столиците да приемат последните предложения е достигнал безпрецедентни нива.
ЕС беше „близо до пика на санкциите (срещу Русия)“, посочва Якоб Киркегор – старши сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Bruegel. „Намираме се в края на линията, където хората осъзнават, че сега… в очите на политическите ръководители на държавите членки, короната е застрашена“, допълва той. „И ние сме фундаментално точно в позиция, в която националните лидери смятат, че вече не могат да бъдат засрамвани, тормозени или принуждавани по какъвто и да е начин да се откажат от тези въпроси и следователно те са де факто недосегаеми.“
Европейските компании, включително датската пивоварна група Carlsberg и финландската енергийна група Fortum, понесоха загуби за милиарди в първите месеци на войната, тъй като бяха наложени санкции и руски корпоративни структури бяха конфискувани. Държавите, чиито фирми понесоха този товар, са все по-раздразнени от това, което виждат като съюзници, защитаващи корпоративните им интереси или изискващи солидарност от тях.
„Има някои държави членки, които не прекратиха бизнес отношенията си с Русия през 2022-ра и през 2023-та, казва втори дипломат. „Неудобната истина за тези столици е, че сега всъщност се насочваме към тези индустрии, защото това са големите печеливши, които все още са останали.“ „Тук са парите… така че нека ги ударим там, където боли“, добавя той. „Но тези (посланици) се сочат един друг и казват: „Е, ние не можем да се откажем от бизнес интересите си; по-добре е вие да се откажете от нещо от вашите“.“
Гръцки правителствени служители твърдят, че всякакви нови санкции на ЕС би трябвало да наложат „значително по-висока цена на Русия“, отколкото на европейската икономика, и трябва да бъдат „внимателно калибрирани“, за да се увеличи максимално натиска върху Москва, като същевременно се сведат до минимум нежеланите последици. Гръцки дипломати също така твърдят, че забраната на Dynagas, която е използвала 11 кораба за 144 пътувания до и от руски пристанища за втечнен природен газ през последните 18 месеца, само ще даде „стратегически предимства“ на глобалните конкуренти и ще позволи на играчи от трети страни да спечелят пазарен дял за сметка на европейския блок.
Много гръцки политици нарекоха това, което те считат за прекалено ревностни санкции, „стрелба в крака“. Анализатори на корабоплавателния бранш пък твърдят, че гръцките собственици на кораби имат прекомерно влияние в Атина. В документален филм от 2021-а за сектора гръцкият корабен магнат Панос Ласкаридис посочва, че „гръцкото правителство прави това, което Съюзът на корабособствениците му казва да прави, и в 99% от случаите това е нещо добро“.
Ако не може да търгува с руски газ с трети страни, Dynagas може да бъде принудена да продаде специализирания си флот от ледени танкери за втечнен природен газ, проектирани специално за превоз на втечнен природен газ от руския завод „Ямал“ в Арктика, когато през януари следващата година влезе в сила забрана за руското синьо гориво в целия ЕС. Компанията отбелязва, че има „строги договорни ангажименти, простиращи се до 2065 г.“, които са били сключени „много години преди настоящия конфликт“. „Пълната забрана за транспортиране на руски втечнен природен газ до трети страни рискува да се превърне в самоналожена пречка за европейското морско лидерство, стратегическа собственост, заетост и влияние, без да постигне заложените геополитически цели“, се казва в съобщението.
Забавянето на 21-ия пакет от санкции и отслабването на мерките в него идва в момент, когато Украйна оказва на Русия силен военен натиск чрез удари на далечни разстояния, насочени към Москва и ключови петролни рафинерии. Западни представители се надяват, че единен фронт сред поддръжниците на Киев ще принуди Путин да започне мирни преговори.
Дипломати обаче казват, че голяма част от нежеланието на някои държави от ЕС да подкрепят по-строги мерки, дори ако те биха могли да навредят на собствените им икономически интереси, се свежда до това дали столиците смятат, че Русия представлява пряка заплаха за тях. През последните седмици различни европейски правителства предупредиха за потенциална руска хибридна атака срещу страна от НАТО, за да изпитат солидарността на военния съюз.
„За съжаление, действителният дебат, който водим тук, е за оценка на заплахата от Русия“, коментира трети дипломат. „(Неохотните държави) казват, че имат национален интерес. Разбира се, това е добре. Но проблемът е, че (преди четири години) за скандинавските или балтийските страни си струваше, защото разбираха заплахата. Но днес тези други страни смятат, че не си струва.“
