Ненаситният апетит на едрите технологични компании за инвестиции в изкуствен интелект отприщва мощна вълна от продажби на дълг и оказва по-голямо от предполагаемото влияние върху пазара на корпоративни облигации в Съединените щати. Дългът на най-големите фирми от технологичния сектор вече има по-голямо влияние върху пазарната възвръщаемост от облигациите на най-големите банки на Уолстрийт по един ключов показател. И като цяло предстоят още заеми, свързани с изкуствения интелект: „Алфабет“ повиши прогнозата си за капиталови разходи за 2026 г., което задълбочи пазарните опасения от повече продажби на дълг, а Meta Platforms трябва да продаде облигации тази седмица по проект за център за данни.
Промяната във влиянието на пазара може да се види в показателя, известен като времеви спред на валидността (DTS) – мярка за риск в инвестиционния портфейл, която разглежда както кредитния риск, така и експозицията към лихвените проценти. Шестте най-големи технологични компании представляват 8.6% от DTS за американския пазар на висококачествени корпоративни облигации, според анализ на стратези от „Барклис“ , базиран на данни към 23 юли. Това е над 7.3% за шестте най-големи банки в индекса на корпоративните облигации на агенция „Блумбърг“, които в исторически план са имали много по-голямо влияние на пазара.
Инвеститорите отдавна се утешават с факта, че най-значимите технологични компании представляват сравнително малка част от непогасените пазарни задължения, като дългът от свръхголемите играчи, включително „Алфабет“, „Амазон“, „Оракъл“, „Спейс Екс“ и „Мета“ имат около 4% от главницата на пазара, включително частно пласирани облигации. Докато най-големите банки са с около 9% от пазарната стойност. Но гигантските технологични фирми в известен смисъл са по-рискови от най-големите кредитори, защото вземат заеми за по-дълги периоди от време.
С прекомерните си залози върху изкуствения интелект някои може да са печеливши, а други губещи, или цялата индустрия може да направи погрешна преценка. Дори никоя от тях да не обяви неизпълнение, залагането на компания, чиито облигации отслабват, може да нанесе удар върху портфейла.
„Най-големият риск не е кредитното качество, а концентрацията“, коментира Джон Фекете – ръководител на отдела за търгване на кредити в Crescent Capital. „Ако инвеститорите започнат да поставят под въпрос възвръщаемостта на разходите за инфраструктура за изкуствен интелект, произтичащата от това преоценка може да се разпространи върху целия пазар на облигации.“
На практика съмненията вече започнаха: акциите на „Алфабет“ паднаха, след обявените прогнозирани капиталови разходи до 205 милиарда долара тази година, а цените на кредитните застраховки се повишиха на фона на скептицизма по въпроса дали огромното количество разходи за изкуствен интелект, подхранвани от дълга, ще оправдаят възвръщаемостта.
Тази седмица „Мета“, „Майкрософт“ и „Амазон“ ще публикуват печалбите си за тримесечието и размера на собствените си разноски за изкуствен интелект, в очакване на което инвеститорите в книжа с фиксиран доход се готвят за още по-голяма вълна от дългови емисии. Към водопада от облигации за изкуствен интелект на пазара се добавят и дългови книжа на стойност около 12.3 милиарда долара, които „Блек рок“ продава, за да помогне за финансирането на кампус на център за данни на „Мета“ в Ел Пасо, щата Тексас по проекта Project Sopaipilla Holding.
Дългът, свързан с дела на „Блек рок“ (80%) в Project Sopaipilla Holdings, досега се ползва със слабо търсене. Кредитните пазари показват и други признаци на умора. Спредовете на технологичните облигации от инвестиционен клас се разшириха, достигайки около 89 базови пункта към 23 юли, в сравнение с около 76 в началото на годината. А обемът на кредитните производни по книжата на фирмите със свръхкапитализация скочи, тъй като инвеститорите и дилърите се стремят да намалят риска.
Когато „Аамазон“ продаде дългови книжа на стойност 25 милиарда долара по-рано този месец, сделката получи по-хладен прием от инвеститорите. А когато конгломератът за ракети, сателити и изкуствен интелект SpaceX на Илон Мъск емитира облигации през юни, те отслабнаха толкова бързо на вторичния пазар, че търговците споделиха, че не могат да си спомнят подобен скорошен срив.
„Барклис“ прогнозира, че компаниите с гигантска пазарна оценка ще емитират около 285 милиарда долара инвестиционен дълг в световен мащаб тази година. Някои инвеститори приветстват вълната от емисии, водена от технологиите, защото по-високо оценените играчи повишават общото кредитно качество на пазара.
