Повече средства от бюджета на НЗОК трябваше да отидат за опазване на здравето, отколкото за лечение на болестите, смята д-р Александър Симидчиев
Разликата между най-високите и най-ниските заплати в определени болници достига от 50 до 80 пъти. Това не се допуска чисто законово по цивилизования свят.
Нашето предложение беше съотношенията да са 4:1, максимум 10:1. Ако някой „велможа“ реши да си вдигне заплатата, да вдигне заплатите и на останалите.
В България живеят около 6,4 млн. човека, а за догодина са планирани 2,5 млн. хоспитализации, всеки трети човек трябва да мине през болница.
Всички съвременни здравни системи по света наблягат на превенцията и профилактиката.
Опазването от болести е по-важно от лечението им. Това се отнася и за разпределението на средства между извънболничната и болничната помощ.
Управляващите увеличиха средствата за болнична помощ с 10%, извънболничната помощ получи допълнителни 4%. Ако се преизчислят средствата, в извънболничната помощ се падат по 9 евро на контакт, в болничната са 1400 евро на контакт.
За обикновено изследване, което може да се извърши в амбулаторни условия, не трябва да се влиза за по три дни в болница.
Извънболничната помощ се връща назад, което пречи на профилактиката.
За обикновено изследване, което може да се извърши в амбулаторни условия, не трябва да се влиза за по три дни в болница.
Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ д-р Александър Симидчиев, депутат от ДБ, председател на Комисията за пряко участие на гражданите и взаимодействие с гражданското общество в НС.
Още от интервюто:
Кое е най-късото експертно определение за новия бюджет на НЗОК?
Каква е пропорцията между превенция и лечение, според бюджета на управляващите?
Каква е разликата в структурата на разходите при болничната и извънболнична помощ?
Защо в общинските съвети няма перо здравеопазване?
Кои са най-тежките несъответствия в българския здравен модел?
