Социологическите агенции няма да могат да публикуват или да предоставят на медии, партии и коалиции резултати от свои проучвания преди края на изборния ден. Така се слага край на оповестяването на екзитполове преди затварянето на изборните секции.
Това реши на второ четене парламентарната правна комисия при обсъждането на промените в Изборния кодекс.
Промяната е насочена към практиката резултати от екзитполове и други социологически проучвания да достигат до медиите преди затварянето на изборните секции.
Агенциите ще трябва да декларират пред ЦИК, че няма да изпращат данните си преди края на изборния ден.
Предложението е на Стефан Манов от Обществения съвет към ЦИК и е припознато от председателя на правната комисия проф. Янка Тянкова от „Прогресивна България“.
„Опитваме да поправим едно масово нарушение на общата забрана в изборния ден да се извършва предизборна агитация и да се оповестяват данни от социологически проучвания“, обясни Тянкова.
Междувременно Тянкова уточни, че забраната за предизборна агитация и за оповестяване на социологически проучвания в деня за размисъл няма да се отнася до личните профили на гражданите в социалните мрежи. Така на практика за тях няма да има промяна в досегашния режим, а ограниченията ще продължат да важат за професионалните медии.
Машинното гласуване отново става основният начин за упражняване на вот. Промените в Изборния кодекс бяха приети на второ четене от парламентарната правна комисия. Изключение ще има за секциите с до 300 избиратели, подвижните секции, лечебните заведения, домовете за стари хора и други специализирани секции. При повреда на машина ще може да се гласува с хартия.
Машините вече няма да отпечатват бюлетини, а контролни разписки. В края на изборния ден резултатите ще се отчитат чрез протоколи, отпечатани от устройствата, а разписките ще бъдат преброявани контролно. Така се възстановява моделът на гласуване, използван през 2021-2022 г. Първите избори, на които ще се прилага, ще бъдат президентските в края на годината.
Отхвърлено беше предложението на ДПС машините да бъдат заменени с оптични скенери, както и идеята на ПП и ДБ за скенери на лични документи в секциите.
Управляващите се отказаха и от включването на МВР в проверката на машините за гласуване. Предложението предизвика критики заради опасения, че може да се създаде впечатление за контрол на вътрешното министерство върху изборния процес.
Отпадна и ограничението за максимум 20 избирателни секции в държави извън ЕС, без тези в дипломатическите и консулските представителства. Таванът беше въведен по предложение на „Възраждане“, подкрепено от ГЕРБ, ИТН и част от БСП, и засягаше и българите в САЩ и Великобритания.
Разширяват се правомощията на председателя на ЦИК, въпреки предложението на ПП решенията да се подписват и от секретаря на комисията.
Затяга се и режимът за гласуване с подвижна избирателна кутия. Избирателите с трайни увреждания ще трябва да представят документ от ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващ, че не могат да гласуват в обикновена секция.
ЦИК ще създаде обучително звено за членовете на избирателните комисии и публичен електронен регистър на успешно преминалите обучение. Отхвърлено беше предложението на „Възраждане“ за минимален образователен ценз за членовете на комисиите.
Одобрени бяха и промени, които ще улеснят незрящите избиратели да гласуват самостоятелно с машини. Те обаче ще влязат в сила след 12 месеца, тъй като е необходима обществена поръчка за въвеждането на новите функционалности.
