Със 142 гласа „За“ (127 от „Прогресивна България“, 14 от ДПС и един от ГЕРБ-СДС) парламентът прие на първо четене промени в Закона за държавния служител, с които бе въведен механизъм за проверка на почтеността на държавните служители, заемащи длъжности с висок корупционен риск. „Против“гласуваха 31 депутати – 20 от ГЕРБ-СДС, един от „Демократична България“ и 10 от „Възраждане“. „Въздържал се“ бяха 25 народни представители – един от ГЕРБ-СДС, 17 от „Демократична България“ и 7 от „Продължаваме промяната“.
Малко по-късно депутатите приеха след прегласуване срокът за предложения между първо и второ четене да е три дни, което предизвика негодувание у опозицията в лицето на Велислав Величков и Стою Стоев от „Продължаваме промяната“. Величков предупреди, че по законопроекта има изключително много работа по подобряването и съгласуването му, която едва ли ще се свърши за три дни.
Стою Стоев отбеляза, че дори и депутатите да излязат във ваканция, то традиционният 7-дневен срок между първо и второ четене ще изтече на 24 август и няма да има проблем правната комисия да го разгледа на второ четене на 25 август и след това законът да мине и на второ гласуване в оставащите дни до края на месеца и така да не бъде изпуснат крайният срок по Националния план за възстановяване и устойчивост, който е до 31 август. Въпреки аргументите му, мнозинството не се съобрази с тях и прие тридневния срок.
Какво предвиждат промените в Закона за държавния служител
Предвиждат се тестове за почтеност при назначаване, при повишаване в по-висока длъжност и при одобрена от органа по назначаването мотивирана препоръка на съответния инспекторат, който контролира служителя, в случай че лицето заема длъжност с висок корупционен риск.
Предвиждат се и промени по стипендиантската програма в държавната администрация, която е създадена през 2017 г., но за периода от 2017 г. до 2025 г., въпреки че са били обявени общо 57 свободни стипендиантски позиции от 15 администрации, няма кандидатствали студенти.
Проучвания сред администрациите и студентите показват, че неуспешното провеждане на програмата се дължи на рестриктивни изисквания в Закона за държавния служител, които ограничават обхвата на потенциалните участници в програмата (администрации и студенти) и не отговарят на динамиката на съвременния пазар на труда.
По-конкретно един от проблемите е дългият срок, в който стипендиантът е задължен да работи в съответната администрация след завършване на образованието си, ограничението за участие само на студенти със завършен трети курс, както и липсата на възможност за назначаване по трудово правоотношение. Именно тези условия правят програмата не особено привлекателна за студентите.
На следващо място приетите днес промени предвиждат съобразяване на дейността на Института по публична администрация с концепция за неговото развитие, изготвена в изпълнение на препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. По-конкретно тази концепция предвижда създаване на механизъм за съгласуване на програмите за обучение на ИПА и допълване на правилата за избор на лектори.
Към настоящия момент действащата нормативна уредба не съдържа достатъчно ясни условия и ред за планиране, съгласуване и провеждане на обученията за професионално и служебно развитие на държавните служители. Това именно и затруднява изграждането на единен и стратегически ориентиран подход при обучението на служителите в държавната администрация.
Не на последно място приетите днес промени на първо четене се отнасят и до възможностите за работа от разстояние. Повод за това са постъпилите през последните 5 години редица предложения от страна на администрациите за въвеждането на по-гъвкави форми на работа за държавните служители. За тази цел с приетите днес промени бе създадена нормативна възможност за извършване на работа от разстояние от държавните служители при наличие на технологична възможност и съответни организационни предпоставки.
