На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на юли 2026 г. да бъде отрицателно в размер на 2.2 млрд. евро (1.7 на сто от прогнозния БВП), съобщават от Министерството на финансите.
За подобрението на бюджетното салдо на месечна база за юли влияние оказа полученото от Европейската комисия на 31 юли плащане по четвъртото искане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на 0.9 млрд. евро, поясняват от финансовото ведомство. През август са концентрирани значителни по размер плащания за инвестиции по ПВУ, чието изпълнение трябва да приключи при спазване на крайния срок на Механизма за възстановяване и устойчивост.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юли се очаква да бъдат 26.4 млрд. евро,
което е 53.2% от годишните разчети към ЗДБРБ за 2026 г. и с 2.7 млрд. евро повече спрямо отчетените за същия период на миналата година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо юли 2025-а с 1.8 млрд. евро, и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 1.3 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски – с 0.4 млрд. евро, спрямо седемте месеца на миналата година основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г. (поради внесен междинен дивидент през 2025 г.).
Разходите по консолидираната фискална програма
(включително вноската на България в бюджета на ЕС) към юли са в размер на 28.6 млрд. евро, което е 50.3% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към юли миналата година бяха 25.9 млрд. евро.
Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 1 юли 2025 г. и 1 юли 2026 г. и увеличението на минималната работна заплата от януари 2026-а.
За това допринасят и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други.
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС,
изплатена към края на юли от централния бюджет, възлиза на 0.7 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.
